Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

Отново видяха Трис Мериголд и вещера Ескел от Каер Морхен, нежно прегърнати, да се прокрадват към беседката в парка. Този път никой не се съмняваше, че са самите те, защото доплерът Телико пиеше бира в компанията на Лютичето, Даинти Бибервелт и дракона Вилентретенмертх.

Въпреки усилените издирвания не успяха да открият гнома, представящ се за Шутенбах.

— Йен…

Тя изглеждаше прелестно. Черните, искрящи, обхванати от златна диадема къдрици падаха на блестящи вълни по раменете й и по високата яка на дългата брокатена бяла рокля с надиплени ръкави на черни ивици, стегната в талията с неизброимо количество драпировки и светлолилави лентички.

— Цветята, не забравяй за цветята — каза Трис Мериголд, цялата в тъмносиньо, докато връчваше на младоженката букет от бели рози. — Ох, Йен, колко се радвам…

— Трис, скъпа — неочаквано изхлипа Йенефер и двете внимателно се прегърнаха и всяка от тях млясна въздуха около ушите и диамантните обеци на другата.

— Стига сте се разчувствали — каза Ненеке, докато изглаждаше диплите на облечената от нея снежнобяла жреческа дреха. — Да идем в параклиса. Йола, Еурнейд, придържайте й роклята, иначе ще се спъне по стълбите.

Йенефер се приближи към Гералт и с облечената си в бяла ръкавица ръка поправи яката на черния му, обшит със сребро кафтан. Вещерът й подаде ръка.

— Гералт — прошепна тя съвсем до ухото му, — все още не мога да повярвам…

— Йен — прошепна той. — Обичам те.

— Знам.

— Къде е Хервиг, по дяволите?

— Нямам представа — каза Лютичето, търкайки с ръкав катарамите на модната салтамарка с калунов цвят. — А къде е Цири?

— Не знам — намръщи се Йенефер и подсмъркна. — Ама че смърдиш на магданоз, Лютиче. Да не си решил да ставаш вегетарианец?

Гостите се събираха и постепенно запълваха просторния параклис. Агловал, целият в церемониално черно, водеше облечената в бяло-зелена рокля Шееназ, около тях се тълпяха група полуръстове в кафяво, бежово и охра, Ярпен Зигрин и драконът Вилентретенмертх, и двамата искрящи от злато, Фрейксенет и Дорегарай във виолетово, кралските пратеници в съответните хералдически цветове, елфите и дриадите в зелено и познатите на Лютичето във всички цветове на дъгата.

— Някой виждал ли е Локи? — попита Мишовур.

— Локи? — Ескел се приближи и ги погледна иззад фазановите пера, украсяващи шапката му. — Локи е с Хервиг за риба. Видях ги в лодката в езерото. Цири отиде да им каже, че започваме.

— Отдавна ли?

— Отдавна.

— Да ги вземат дяволите, смотани рибари — изруга Крах ан Крайт. — Когато рибата кълве, забравят за всичко на света. Рагнар, иди да ги викнеш.

— Почакай — каза Браен, докато почистваше глухарчетата от роклята си с дълбоко деколте. — По-добре някой, който тича по-бързо. Мона, Кашка! Raenn’ess aen laeke, va !

— Вече ви казах — изсумтя Ненеке, — че не може да се разчита на Хервиг. Безотговорен глупак, както и всички атеисти. На кого му е щукнало да избере точно него за церемониалмайстор?

— Той е крал — изрече несигурно Гералт. — Макар и бивш, но все пак крал…

— Сто години, сто години… — запя изведнъж единият от пророците, но дресьорката на крокодили го успокои с шляпване по врата. В групата на полуръстовете настана суматоха, някой изруга, някой сръга някого. Гардения Бибервелт изпищя, защото доплерът Телико настъпи роклята й. Медиумът от женски пол започна да ридае напълно безпричинно.

— Още малко — изсъска Йенефер през мило усмихващите се устни, докато мачкаше букета. — Само още малко и наистина ще се вбеся. Хайде да започваме най-накрая. И да приключваме най-накрая.

— Не се върти, Йен — промърмори Трис. — Защото ще се откачи шлейфът.

— Къде е гномът Шутенбах? — извика някой от поетите.

— Нямаме никаква представа! — отговориха в хор четирите проститутки.

— Нека някой да го намери, по дяволите! — извика Лютичето. — Той обеща да набере цветя! А сега какво? Нито Шутенбах, нито цветя! На какво прилича това?

На входа на параклиса настана раздвижване и вътре на бегом нахлуха двете изпратени до езерото дриади, които надаваха тънки писъци. Подир тях влетя Локи, целият във вода и тиня, с кървяща рана на челото.

— Локи! — извика Крах ан Крайт. — Какво е станало?

— Ма-а-амо-о-о! — разрева се Кашка.

— Que’ss aen ? — Браен подскочи разтреперана към дъщерите си, като от вълнение премина на диалекта на брокилонските дриади. — Que’ss aen ? Que suecc’ss feal, caer me ?