Анджей Сапковски - Меч на съдбата

— Да ме е срам? — учуди се бардът. — Важно е какво и как пееш, а не къде. Освен това съм гладен, а собственикът на сергията обеща да ме черпи един обяд. Що се отнася до метаморфа — търсете си го сами. Аз не ставам за преследвания, битки и саморазправи. Аз съм поет.

— По-добре кротувай, поете. Тук е приятелката ти и може да стане напечено.

— Приятелката ми? — Лютичето запримигва нервно. — Коя от всички? Имам няколко.

В този момент сред тълпата слушатели започна да си пробива път със силата на нападащ вол Веспуля, стиснала в ръка меден тиган. Лютичето скочи от сергията и хукна да бяга, прескачайки ловко кошниците с моркови. Веспуля се обърна към вещера и изду ноздри. Гералт отстъпи назад и опря гръб в сергията.

— Гералт! — извика Даинти Бибервелт, като изскочи от тълпата и изблъска настрани Веспуля. — По-бързо, по-бързо! Видях го! Ето го там, ще избяга.

— Ще ми паднете в ръцете, негодници! — изкрещя Веспуля, като се опитваше да запази равновесие. — Пак ще се занимая с цялата ви банда от свине. Хубава компанийка! Фазан, дрипльо и заек с космати пети. Ще ме запомните!

— Насам, Гералт! — извика Даинти, като разбута в движение група ученици, играещи на „три раковини“. — Насам, зави между каруците. Мини отляво! По-бързо!

Преследваха метаморфа, съпровождани от проклятията на продавачи и купувачи. Гералт само по чудо избегна сблъсък с хвърлил се под краката му сополив малчуган. Прескочи го, като при това обърна две бъчонки с херинга и разяреният рибар го удари по гърба с живата змиорка, която в този момент показваше на клиентите си.

И тогава Гералт видя метаморфа — опитваше се да избяга покрай кошарата на овцете.

— От другата страна! — извика Даинти. — Заобиколи го от другата страна, Гералт!

Метаморфът се понесе като стрела покрай оградата на кошарата. Зелената му жилетка се открояваше ярко. Сега стана ясно защо не се бе превърнал в някой друг. Никой не можеше да се сравнява по ловкост с един полуръст. Никой. Освен друг полуръст. Или вещер.

Гералт видя, че метаморфът, вдигайки облак прах, сменя рязко посоката, и ловко се мушка между дъските в оградата, заобикаляща голямата палатка, която служеше и за кланица, и за магазин за месо. Даинти също забеляза това. Прескочи коловете и започна да си пробива път през струпаното при оградата стадо блеещи овце. Беше ясно, че няма да успее. Гералт зави и се хвърли подир метаморфа между дъските на оградата. Неочаквано почувства дърпане, шум от раздираща се кожа и кафтана под другата му мишница също стана много свободен.

Вещерът спря. Изруга. Изплю се. И още веднъж изруга.

Даинти влетя в палатката подир метаморфа. Отвътре се чуха викове, удари, ругатни и чудовищен грохот.

Вещерът изруга за трети път, особено яростно, изскърца със зъби, направи Знака Аард и го насочи към палатката. Тя се изду като платно, отвътре се чу страховит вой, грохот и рев на животни и след миг платнището падна.

Метаморфът изпълзя по корем изпод платнището и се хвърли към втората, по-малка палатка — най-вероятно хладилник. Гералт, без да се замисля, насочи ръката си натам и го удари в гърба със Знака. Метаморфът се стовари на земята като ударен от гръм, преобърна се, но веднага скочи и влетя в палатката-хладилник. Вещерът го преследваше по петите.

В палатката вонеше на месо. И беше тъмно.

Телико Лунгревинк Леторт стоеше вътре и дишаше тежко. Беше се хванал с две ръце за половин свинско туловище, висящо на кука. Нямаше друг изход от палатката, а платнището беше завързано здраво за колове, забити в земята.

— Удоволствие е да те видя отново, мимико — рече Гералт студено.

Метаморфът дишаше тежко и хрипливо.

— Остави ме на мира — простена той накрая. — Защо ме преследваш, вещерю?

— Телико — отвърна Гералт, — задаваш глупави въпроси. За да заграбиш конете и външността на Бибервелт, си му разбил главата и си го захвърлил в безлюдна местност. Продължаваш да използваш неговата самоличност, без изобщо да се интересуваш от неприятностите, които му причиняваш. Дявол знае какво смяташ да правиш по-нататък, но аз ще осуетя плановете ти. Нямам намерение нито да те убивам, нито да те предавам на властите, но трябва да напуснеш града. Лично ще те изпроводя.

— А ако не искам?

— Тогава ще те вържа в чувал и ще те изкарам с ръчна количка.

Метаморфът изведнъж се разду, после също толкова неочаквано измършавя и започна да расте, къдравите му кестеняви коси побеляха, изправиха се и пораснаха до раменете. Зелената жилетка на полуръста заблестя мазно и се превърна в черна кожа, а на раменете и маншетите заискриха сребристи шипове. Пухкавата румена физиономия се издължи и пребледня.