Анджей Сапковски - Меч на съдбата

Вратата се отвори и в кабинета влетя нещо със зелена филцова шапка и с кожухче от заешка кожа, препасано с конопено шнурче.

— Търговецът Суламир дава две крони и петнайсет! — извряска то.

— Шест и една шеста — пресметна бързо Вивалди. — Какво да правя, Даинти?

— Продавай! — извика полуръстът. — Шесткратна цена, а ти още се чудиш, мамка му!

В кантората влетя нещо друго, с жълта шапка и наподобяващо стара торба наметало. И то като първото беше високо около два лакътя.

— Търговецът Бибервелт нареди да не се продава под седем! — изписка то, изтри нос с ръкав и излетя навън.

— Аха — каза джуджето след дълго мълчание. — Единият Бибервелт казва да се продава, а другият Бибервелт настоява да се изчака. Любопитна ситуация. Какво да правим, Даинти? Веднага ли ще започнеш да обясняваш, или да чакаме някой трети Бибервелт да ни нареди да товарим кората на галера и да я караме в Страната на кучеглавите? А?

— Какво е това? — промърмори Лютичето със заекване, сочейки нещото със зелената шапка, което още стоеше на прага. — Какво е това, по дяволите?

— Млад гном — каза Гералт.

— Несъмнено — потвърди сухо Вивалди. — Не е стар трол. Впрочем, няма значение какво е. Е, Даинти, слушам те.

— Виме — каза полуръстът, — искам да те помоля да не ми задаваш въпроси. Случи се нещо ужасно. Смятай, че аз, Даинти Бибервелт от Рдестова ливада, честен търговец, нямам никаква представа какво става. Разкажи ми всичко подробно. Всичко от последните три дни. Моля те.

— Интересно — каза джуджето. — Впрочем, за процентите, които ми се плащат, съм длъжен да изпълнявам желанията на клиентите. Слушай. Ти се появи тук, задъхан, преди три дни, даде ми за депозит хиляда крони в брой и поиска полица за две хиляди петстотин и двайсет. На приносителя. Дадох ти.

— Без гаранции?

— Без. Харесвам те, Даинти.

— Продължавай, Виме.

— На другия ден още сутринта влетя тук с гръм и трясък и поиска да ти издам акредитив за банката във Визим. За солидната сума от три хиляди и петстотин крони. Получател трябваше да бъде, доколкото си спомням, някой си Тер Лукокиан, наричан още Трюфела. Издадох такъв акредитив.

— Без гаранции — повтори полуръстът с надежда в гласа.

— Симпатията ми към теб, Бибервелт — въздъхна банкерът, — приключва на сумата три хиляди крони. Този път те накарах да подпишеш писмено задължение, гласящо, че ако не платиш, мелницата е моя.

— Каква мелница?

— Мелницата на твоя тъст Арно Хардботъм в Рдестова ливада.

— Няма да се върна вкъщи — изрече мрачно, но решително Даинти. — Ще се промъкна на някой кораб и ще стана пират.

Виме Вивалди се почеса зад ухото, погледна го подозрително и рече:

— Ееее… Ти вече получи писменото си задължение обратно и го накъса на малки парченца. Платежоспособен си. Нищо чудно, при такива доходи…

— Доходи?

— Наистина, съвсем забравих — промърмори джуджето. — Не трябва да се учудвам на нищо. Направи добра печалба от кошинила, Бибервелт. Защото, виждаш ли, в Повие стана преврат…

— Знам вече — прекъсна го полуръстът. — Индигото е поевтиняло, а цената на кошинилата е скочила. И аз съм спечелил от това. Вярно ли е, Виме?

— Вярно е. Имаш при мен депозит от хиляда триста четирийсет и шест крони и осемдесет копера. Чисти, след като е платен данъкът и аз съм си взел процентите.

— Платил си ми данъка?

— Че как иначе? — учуди се Вивалди. — Нали преди час ти беше тук и нареди да го платя. Вече цялата сума е внесена. Някъде около хиляда и петстотин, защото продажбата на конете също беше взета предвид.

Вратата се отвори и в кабинета с грохот влетя нещо с много мръсна шапка.

— Две крони и трийсет! — изписка то. — Търговецът Хазелкуист.

— Да не се продава! — извика Даинти. — Ще чакаме по-добра цена! Марш обратно на борсата!

Двамата гноми уловиха хвърлените от джуджето медни монети и изчезнаха.

— Дааа… Докъде бях стигнал? — замисли се Вивалди, играейки си с огромния кристален аметист със странна форма, който служеше за притискане на книжата. — Аха, до кошинилата, купена срещу полица. А кредитното писмо, което споменах, ти беше необходимо за закупуването на много партиди кора от мимоза. Ти купи голямо количество, но доста евтино, по трийсет и пет копера за фунт, от зангвебарски търговец, същият този Трюфела или Гъбата, не помня вече. Галерата влезе в пристанището вчера. И тогава се започна.

— Представям си — простена Даинти.

— На кого и за какво му е притрябвала кора от мимоза? — не издържа Лютичето.