Анджей Сапковски - Меч на съдбата

Шапел поклати глава и направи ефектна пауза. Вещерът чу как Даинти бавно издишва въздуха, поет при дълбокото вдишване преди това.

— Да, една съществена подробност — продължи Шапел. — А именно, че си имаме работа с ерес и светотатство. Защото е известно, че нито един, абсолютно нито един векслинг, както и всяко друго чудовище, не може да припари до стените на Новиград, тъй като в деветнайсетте му храма гори Вечният огън, чиято свята сила ни пази. Този, който твърди, че е видял векслинг в „Острието на копието“, на разстояние един хвърлей камък от главния олтар на Вечния огън, е кощунствен еретик и е длъжен да се откаже от твърдението си… Ако не пожелае да се откаже, ние ще му помогнем съобразно силите и възможностите си, които, повярвайте, винаги са ни под ръка в тъмниците. Както виждате, няма за какво да се безпокоите.

Израженията на Лютичето и полуръста говореха за абсолютно обратното.

— Няма за какво да се безпокоите — повтори Шапел. — Можете да напуснете Новиград безпрепятствено. Няма да ви задържам. Но съм принуден да настоя, да не разказвате на никого за достойните за съжаление измишльотини на кръчмаря и да не коментирате това произшествие. Всички изказвания, подриващи божествената сила на Вечния огън, без значение с какво намерение са направени, ще бъдат смятани от нас, служителите на църквата, за ерес с всички произтичащи от това последствия. Уважавам личните религиозни убеждения на поета, търговеца и вещера. Няма значение какви точно са те. Вярвайте в каквото искате. Ваша си работа. Аз проявявам търпимост, докато се почита Вечният огън и не се кощунства против него. А ако някой светотатства, нареждам да го изгорят на клада — и точка по въпроса. В Новиград всички са равни пред закона. И той е един и същ за всички: който кощунства против Вечния огън отива на кладата, а имуществото му се конфискува. Но достатъчно за това. Повтарям, можете без проблеми да напуснете Новиград. Най-добре…

Шапел се усмихна леко, направи хитра физиономия и огледа площада. Малобройните зяпачи бързо се извърнаха и ускориха крачка.

— … Най-добре веднага — довърши Шапел. — Незабавно. От само себе си се разбира, че по отношение на уважаемия търговец Бибервелт понятието „веднага“ означава „веднага след уреждане на данъчните задължения“. Благодаря ви за вниманието.

Даинти се извърна и размърда беззвучно устни. Вещерът не се съмняваше, че беззвучно произнесените думи бяха: „кучи син“. Лютичето беше навел глава и се усмихваше глуповато.

— Господин вещерю — каза неочаквано Шапел, — ако нямате нищо против, искам да разменя няколко думи с вас насаме.

Гералт се приближи. Шапел протегна леко ръка. „Ако докосне лакътя ми, ще го ударя — помисли си вещерът. — Ще го ударя, каквото ще да става“.

Но Шапел не докосна лакътя му.

— Господин вещерю — каза той тихо, като обърна гръб на останалите, — известно ми е, че някои градове, за разлика от Новиград, са лишени от опеката на Вечния огън. Да допуснем, че същество, подобно на векслинга, се размотава из един от тези градове. Интересно, колко би взел, за да го хванеш незабавно?

— Не се наемам да ловя чудовища в многолюдни градове — сви рамене вещерът. — Може да пострадат случайни минувачи.

— Толкова ли те е грижа за съдбата на случайните минувачи?

— Да. Защото обикновено обвиняват мен за съдбата им. И аз понасям последствията.

— Разбирам. А не би ли била грижата за съдбата на случайните минувачи обратнопропорционална на размера на заплащането?

— Не би била.

— Тонът ти не ми харесва особено, вещерю. Но не е там работата. Разбирам какво искаш да кажеш с това. Искаш да кажеш, че нямаш намерение да направиш онова… за което бих могъл да те помоля, и размерът на заплащането няма значение. А видът на заплащането?

— Не разбирам.

— Не мисля.

— И все пак.

— Чисто теоретично — каза Шарел тихо и спокойно, без озлобление или заплаха в гласа, — възможно ли е заплащането за услугата да е гаранция, че ти и приятелите ти ще се измъкнете живи… от теоретичния град? Тогава какво?

— На този въпрос — усмихна се накриво вещерът — може да се отговори само теоретично. Ситуацията, за която говориш, уважаеми Шапел, би трябвало да се превърне в практична. Това изобщо не ми харесва, но ако се наложи… ако няма друг изход… Тогава ще видим какво ще стане.

— Може и да имаш право — отговори спокойно Шапел. — Прекалено много теоретизираме. Що се отнася до практиката, виждам, че е безсмислено да очаквам сътрудничество. Може би това е за добро? Във всеки случай, надявам се, че няма да стане повод за конфликт между нас.