Анджей Сапковски - Меч на съдбата

Настъпи дълго, много дълго мълчание.

— Гранясало рибено масло — каза най-накрая Даинти, като изговаряше много бавно думите. — Хартиено-памучно шнурче. Розово масло. Сигурно сънувам. Да, това е кошмар. В Новиград може да се купи всичко, всякакви ценни и полезни неща, а този кретен харчи парите ми за разни фъшкии. При това в моя облик. Аз съм разорен, отидоха ми паричките, отиде ми репутацията на търговец. Не, стига ми толкова! Дай ми меча, Гералт! Ще го убия на място.

Вратата на залата се отвори със скърцане.

— Търговецо Бибервелт! — пропищя влезлият, тип с пурпурна тога, увиснала на мършавата му фигура като на тояга. На главата му имаше кадифена шапка с формата на обърнато наопаки нощно гърне. — Тук ли е търговецът Бибервелт?

— Да — отговориха едновременно двамата полуръстове.

В следващия момент единият от двамата Даинти Бибервелтовци плисна съдържанието на халбата си в лицето на вещера, изби ловко табуретката изпод Лютичето, мина под масата и се понесе към изхода, като по пътя си събори онзи със смешната шапка.

— Пожар! Помощ! — извика беглецът, когато изскочи в главната зала. — Убиват ни! Горим!

Гералт почисти пяната от дрехата си и се хвърли подир него. Другият Бибервелт също хукна към вратата, но се подхлъзна, стовари се в краката на вещера и двамата паднаха пред самия праг. Лютичето се измъкна изпод масата, като ругаеше свирепо.

— Нападееениеее! — закрещя от пода мършавият, оплел се в пурпурната си тога. — Нападеееениеееее! Бандитииии!

Гералт препълзя през полуръста, влетя в главната зала и видя как метаморфът разбутва посетителите и изскача навън. Хвърли се след него, но веднага се удари в твърдата, неподатлива стена от хора, препречващи пътя му. Успя да повали един от тях — омацан с глина и вонящ на бира, — но останалите го задържаха в железните си обятия. Той се дръпна яростно, чу се сух шум от разкъсващ се плат и под лявата му мишница зейна дупка. Вещерът изруга и спря да се дърпа.

— Хванахме го! — завикаха зидарите. — Хванахме разбойника. Какво да правим, господин майсторе?

— Изведете го! — извика майсторът, като вдигна глава от масата и се огледа невиждащо.

— Страаажа! — крещеше пурпурният, докато се измъкваше на четири крака от страничната зала. — Нападение над чиновник! Стража! Заради това ще отидеш на бесилото, злодей!

— Хванахме го! — викаха зидарите. — Хванахме го, господине!

— Не този! — извика типът с тогата. — Хванете подлеца! Догонете го!

— Кого?

— Бибервелт, полуръста! Догонете го, догонете го! Хвърлете го в тъмницата!

— Сега, сега — каза Даинти, поглеждайки от страничната зала. — Какво има, господин Шван? Не си изтривайте устата с моето име. И не вдигайте тревога, без да има нужда!

Шван замълча, втренчен изумено в полуръста. От страничната зала излезе Лютичето, с накривена шапка, оглеждащ лютнята си. Зидарите започнаха да си шепнат нещо и най-накрая пуснаха Гералт. Вещерът, макар и много ядосан, се ограничи с това, че се изплю на пода.

— Търговецо Бибервелт! — извряка Шван, като примижа късогледо. — Какво означава това? Нападението над градски чиновник може да ви струва скъпо… Кой беше този? Тази полуръст, който избяга?

— Братовчед — отвърна бързо Даинти. — Далечен братовчед…

— Да, да — веднага го подкрепи Лютичето, който се чувстваше в стихията си. — Далечен братовчед на Бибервелт. Известен като Чубек Бибервелт. Черната овца в рода. Още като дете е паднал в кладенец. Пресъхнал кладенец. За беда ведрото се стоварило право върху главата му. Обикновено е спокоен, но когато види пурпурен цвят, изпада в ярост. Ала няма причини за тревога, защото се успокоява при вида на червенокоси дами. Затова и се понесе направо към „Пасифлора“. Казвам ви, господин Шван…

— Достатъчно, Лютиче — изсъска вещерът. — Млъкни, по дяволите!

Шван изглади тогата си, изтръска стърготините и се изправи, придавайки си внушително изражение.

— Дааа — каза той. — Наглеждайте роднините си, търговецо Бибервелт, защото и вие носите отговорност за тях. Ако подам жалба… Но нямам време за това. Тук съм по работа. От името на градските власти ви призовавам да си платите данъка.

— А?

— Данъка — повтори чиновникът и нацупи устни по маниер, който вероятно беше видял от някой вишестоящ. — Какво ви става? От братовчеда ли се заразихте? Щом имате печалба, трябва да си плащате данъците. Или отивате в затвора.

— Аз?! — изрева Даинти. — Аз — печалба?! Аз имам само загуби, мамицата му! Аз…