Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

Здесь есть возможность читать онлайн «Анджей Сапковски - Кръвта на елфите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2009, ISBN: 2009, Издательство: ИнфоДАР, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кръвта на елфите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кръвта на елфите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Нашата история, историята на този свят, познава подобни случаи. От стотици години хората и нехората — елфите, нилфгардците, гномите, джуджетата, полуръстовете — успяват, да живеят заедно, да се убедят взаимно, че се различават много малко едни от други. Но нилфгардците завладяват и опустошават Цинтра, слагайки по този начин край на мирното съжителство.
След смъртта на родителите си, принцеса Цири изчезва. Вещерът Гералт, за когото тя е предопределена, намира момичето в гората сред дриадите и я спасява. Смутните времена ги отвеждат в крепостта Каер Морхен; — самотното, изгубено сред планините седалище на вещерите. Тук Цири ще расте свободна, здрава, защитена.
Когато елфическата пророчица предсказва, че светът ще се възроди с помощта на Белия пламък и Бялата кралица, видовете се вкопчват в безмилостна битка, в която може да има само един победител, един оцелял. Защото наградата е абсолютната власт.
„Кръвта на елфите“ е носител на наградата „Януш Зайдел“ за най-добър роман за 1994 г. и е номинирана за наградата „Легендите на Дейвид Гемел“ през 2008 г.

Кръвта на елфите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кръвта на елфите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Седналият зад масата мъж облегна брадичка върху скръстените си пръсти и погледна внимателно рицаря. Рицарят се напрегна като струна.

— За да е ясно всичко — каза му мъжът иззад масата, — знай, че грешката, която допусна в този град преди две години, не ти е простена. Ще получиш още един шанс. Ще ти дам още една задача. Решението ми за по-нататъшната ти участ ще зависи от това как ще изпълниш тази задача.

Лицето на младия рицар дори не трепна, не помръдна нито едно от перата, украсяващи притиснатия до бедрата му шлем.

— Аз никога не лъжа никого, никому не давам напразни надежди — продължи мъжът. — Затова знай, че можеш да имаш някакви надежди да си спасиш шията от брадвата на палача само ако този път не допуснеш грешка. Шансовете ти за пълно помилване са малки. А шанс да забравя и да ти простя… няма.

Младият рицар с черната ризница и този път не потрепна, но Коехорн забеляза как проблеснаха очите му. „Не вярва — помисли си маршалът. — Не вярва и греши. Допуска огромна грешка.“

— Нареждам ти да бъдеш много внимателен — продължи мъжът. — На теб също, Коехорн. И за теб ще важат заповедите, които ще дам след малко. След минута. Трябва да помисля още за тяхното съдържание и форма.

Маршал Мено Коехорн, наместник на провинция Цинтра и бъдещ главнокомандващ на армията в Дол Ангра, вдигна глава, изпъна се и сложи длан върху ръкохватката на меча. Точно същата поза зае и рицарят с черна броня и шлем с криле на хищна птица. Двамата чакаха. Безмълвно. Търпеливо. Както и трябва да се чакат заповеди, над съдържанието и формата на които размишлява императорът на Нилфгард, Емхир вар Емрейс, Deithwen Addan yn Cam aep Morvudd, Белия Пламък, Танцуващ на Гробовете на Враговете си.

* * *

Цири се събуди.

Лежеше, или по-скоро беше полуседнала, с глава, облегната на няколко възглавници. Компресът на главата й вече беше топъл и само леко влажен. Тя го отхвърли встрани, неспособна да понесе неприятната тежест и паренето върху кожата си. Дишаше с усилие. Гърлото й беше пресъхнало, носът й почти изцяло беше запушен от съсирената кръв. Но еликсирите и заклинанията бяха подействали — болката, която преди няколко часа размътваше погледа й и раздираше черепа й, беше изчезнала, отстъпила, останали бяха само пулсирането и усещането за натиск в слепоочията.

Внимателно докосна носа си с върха на пръста. Вече не кървеше.

„Ама че странен сън — помисли си тя. — Първият сън от толкова дни. Първият, в който не ме беше страх. Бях… наблюдател. Виждах всичко сякаш от планина, от високо… Сякаш бях птица… Нощна птица…

Сън, в който видях Гералт.

В този сън беше нощ. И валеше, дъждът мръщеше повърхността на водата в канала, почукваше по керемидите на къщите и по стрехите на сараите, блестеше върху дъските на верандите и мостчетата, на палубите на лодките и корабчетата… И там беше Гералт. Не беше сам. С него имаше един мъж със смешна шапка с перо, мокро и увиснало. И Слаба девойка със зелена престилка с качулка… Тримата вървяха бавно и внимателно по мокрия паваж… А аз ги виждах отгоре. Сякаш бях птица. Нощна птица…“

Гералт се спря. Попита:

Далеч ли е още?

Не , отговори слабата девойка, тръскайки водата от зелената си престилка. Почти пристигнахме… Хей, Лютиче, не изоставай отзад, ще се загубиш в тези улички…

А къде, по дяволите, е Филипа? Току-що я видях, летеше над канала… Ама че отвратително време… Да вървим. Води, Шани. Между другото откъде го познаваш този знахар? Какво те свързва с него?

Понякога му продавам лекарства, които крада от лабораторията. Защо ме гледаш така? Пастрокът ми едвам успява да плаща следването ми… Случва се да ми потрябват пари… А знахарят, като получи истински лекарства, лекува хората… Или поне не ги трови… Хайде, вървете.

„Странен сън — помисли си Цири. — Жалко, че се събудих. Исках да видя какво ще стане по-нататък… Да видя какво правят. Къде отиват…“

От съседната стая долитаха гласове — гласовете, които я бяха събудили. Майка Ненеке говореше бързо, тя явно беше афектирана, ядосана и вбесена.

— Ти излъга доверието ми — казваше тя. — Не биваше да допускам това. Трябваше да се досетя, че твоята антипатия към нея ще доведе до нещастие. Не биваше да ти позволявам… Та нали те познавам. Ти си бездушна и жестока, а на всичко отгоре се оказа безотговорна и небрежна. Ти измъчваш безмилостно това дете, заставяш го да полага усилия, които не е в състояние да понесе. Ти нямаш сърце, Йенефер. Наистина нямаш сърце.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кръвта на елфите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кръвта на елфите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Анджей Сапковски
Анджей Сапковский - Відьмак. Вежа Ластівки
Анджей Сапковский
Анджей Сапковский - Час Презрения
Анджей Сапковский
libcat.ru: книга без обложки
Анджей Сапковский
Анджей Сапковски - Кулата на лястовицата
Анджей Сапковски
Анджей Сапковски - Огнено кръщение
Анджей Сапковски
Анджей Сапковски - Време на презрение
Анджей Сапковски
Анджей Сапковски - Меч на съдбата
Анджей Сапковски
Отзывы о книге «Кръвта на елфите»

Обсуждение, отзывы о книге «Кръвта на елфите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x