Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

Гералт се поинтересува за съдбата на Секачите, но Ярпен не знаеше нищо за тях. На свой ред Ярпен се поинтересува за жена на име Йенефер, а Гералт стана необичайно мълчалив. Ярпен отпи от бирата и започна да се оплаква, че Йенефер още му е сърдита, макар оттогава да са минали няколко години.

— Натъкнах се на нея на панаира в Горс Велен — продължи той. — Веднага щом ме зърна, нададе котешки писък и изреди някои обидни неща за покойната ми майка. Офейках по най-бързия начин оттам, а тя извика подире ми, че някой ден ще й падна в ръцете и такъв бой ще ми хвърли, че пушек ще се вдига.

Цири се изкикоти, представяйки си Ярпен, от когото излиза пушек. Гералт промърмори нещо за жените и неуравновесените им характери, а джуджето сметна това за твърде меко определение на женската злоба, жестокост и отмъстителност. Вещерът се отклони от темата и Цири отново задряма.

Този път я събудиха възбудени гласове. И по-точно гласът на Ярпен, който крещеше:

— Да! Точно така! Решил съм го!

— Тихо — отговори спокойно вещерът. — Във фургона има болна жена. Разбери, аз не критикувам решенията ти…

— Не, разбира се — прекъсна го язвително джуджето. — Само се усмихваш многозначително.

— Ярпен, предупреждавам те приятелски. Тези, които седят отгоре на палисадата, мразят и двете страни или в най-добрия случай се отнасят с недоверие към тях.

— Аз не седя отгоре. Придържам се твърдо към една от страните…

— За тази страна ти винаги ще си останеш джудже. Някой различен. Чужд. А за противоположната…

Той млъкна.

— Е? — промърмори джуджето, извръщайки се. — Хайде, какво чакаш? Кажи, че съм предател и куче, водено на каишка от хората, и че за шепа сребро и паница гадна храна съм готов да се хвърля срещу побратимите си, които са въстанали против вас и се бият за свободата си. Хайде, изплюй го. Не обичам недомлъвките.

— Не, Ярпен — каза тихо Гералт. — Нищо няма да изплювам.

— Ах, няма, така ли? — Джуджето удари конете с камшика. — Не ти се иска? Предпочиташ да гледаш и да се усмихваш? На мен не можеш да кажеш нито дума, а? Обаче на Венцк можеш! „Моля, не разчитайте на моя меч!“ Ах, колко възвишено, благородно и гордо! Върви по дяволите с твоята възвишеност! И с проклетата си гордост!

— Просто искам да съм честен. Не искам да се намесвам в този конфликт. Искам да запазя неутралитет.

— Няма да се получи! — извика Ярпен. — Няма да успееш да запазиш неутралитет, разбираш ли? Не, нищо не разбираш. Слушай, слизай от фургона ми и се качи на коня си. Махай ми се от погледа, надут неутрален. Нервираш ме.

Гералт се извърна. Цири затаи дъх в очакване. Но Гералт не изрече нито дума. Просто скочи от фургона — бързо, меко, ловко. Ярпен го изчака да отвърже кобилата си и отново пришпори конете, като си мърмореше някакви неразбираеми, но застрашително звучащи думи.

Цири също се надигна, за да скочи и да намери коня си. Ярпен се извърна и я изгледа с неприязън.

— С теб също само ядове, госпожичке — изфуча ядосано той. — Притрябвали са ни тук дами и девойки, по дяволите, дори не мога да се изпикая от капрата, трябва да спирам конете и да ходя в храстите!

Цири сложи юмруци на кръста си, тръсна пепеливите си коси и вирна носле.

— Така ли? — попита тя ядосано. — Пийте по-малко бира, господин Зигрин, и няма да имате чак толкова голям зор.

— На тебе какво ти влиза в работата колко бира пия, сополанке!

— Не викайте, Трис току-що заспа!

— Фургонът си е мой! Ако ми се вика, ще викам!

— Пън!

— Какво?! Ах ти, нагла коза!

— Пън!!!

— Сега ще ти дам да се разбереш… О, по дяволите! Пъъън!!!

Джуджето рязко се наведе назад и дръпна юздите в последния момент, когато двата коня вече се канеха да прекрачат през препречил пътя пън. Ярпен се изправи на капрата, ругаейки на човешки и на езика на джуджетата. Със съскане и викове спря фургона. От другите фургони притичаха хора и джуджета, за да отведат конете встрани, където пътят е свободен за преминаване.

— Ти да не задряма, Ярпен? — измрънка приближаващият се Поли Далберг. — Проклятие, ако беше налетял на това, оста и колелата щяха да отидат по дяволите. Какво ти става, да го…

— Разкарай се оттук, Поли! — изрева Ярпен Зигрин и злобно изплющя с юздите по конските гърбове.

— Извадихте късмет — рече мило Цири, докато сядаше на капрата до джуджето. — Както виждате, по-добре е да имате във фургона си магьосница, отколкото да пътувате сами. Предупредих ви точно навреме. А ако се бяхте натъкнали на този пън, докато пикаехте от капрата? Страх ме е да си помисля какво можеше да ви се случи…