Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Какво казваш, Трис? — наведе се вещерът към нея. — А, разбирам. Ярпен, може би имаш и лечебна пищялка? Или шафран?

— Ще потърся, ще поразпитам. Донесох ви вода и малко ядене.

— Благодаря. Но те се нуждаят най-вече от почивка. Лягай, Цири.

— Ще направя и компрес за Трис…

— Аз ще направя. Ярпен, искам да поговорим.

— Да отидем при огъня. Ще отворим една бъчонка…

— Искам да говоря само с теб. Не ми трябва по-голяма публика. Даже напротив.

— Ясно. Слушам те.

— Какъв е този конвой?

Джуджето го погледна с дребните си проницателни очи.

— Кралска служба — изрече бавно и натъртено.

— За това и сам се досетих — вещерът издържа погледа му. — Ярпен, не питам просто от любопитство.

— Знам. Знам също и от какво се нуждаеш. Но това е конвой с… хм… специално предназначение.

— И какво толкова конвоирате?

— Солена риба — отговори спокойно Ярпен, след което продължи да лъже, без да му трепне окото. — Фураж, инструменти, хамути, най-различни принадлежности за войската. Венцк е интендант на кралската армия.

— Той е толкова интендант, колкото аз съм друид — усмихна се Гералт. — Впрочем ваша си работа, не съм свикнал да си пъхам носа в чужди тайни. Но нали видя в какво състояние е Трис? Позволи ни да се присъединим към вас, Ярпен, и ми позволи да я сложа в един от фургоните. За няколко дни. Не питам накъде сте тръгнали, защото този път води право на юг, завива чак след Ликсела, а до Ликсела има десет дни път. През това време треската й ще отмине и Трис ще е в състояние да пътува на кон, а дори и още да не е, аз ще спра в града след реката. Разбираш ли, десет дни във фургон, добре завита, топла храна… Моля те.

— Не командвам аз тук, а Венцк.

— Не вярвам, че нямаш влияние над него — та нали конвоят се състои предимно от джуджета. Разбира се, че той трябва да се съобразява с теб.

— Каква ти е тази Трис?

— А какво значение има това? В конкретната ситуация?

— В конкретната ситуация — никакво. Питам просто от любопитство, за да мога после да клюкарствам около огъня. Впрочем тебе си те привличат магьосничките, Гералт.

Вещерът се усмихна тъжно.

— А момичето? — Ярпен посочи с глава Цири, която се опитваше да се намести под кожуха. — Твое дете ли е?

— Да — отговори Гералт, без да се замисля. — Мое дете е, Зигрин.

Изгревът беше сив и мокър, с аромат на нощен дъжд и утринна мъгла. Цири имаше усещането, че е спала само няколко минути и са я събудили веднага след като е долепила глава към натрупаните във фургона чували.

В този момент Гералт слагаше до нея Трис, която беше донесъл след поредната принудителна разходка до гората. Одеялата, в които беше увита магьосницата, искряха от росата. Гералт имаше сенки под очите. Цири знаеше, че не е мигнал дори — Трис я тресеше през цялата нощ, страдаше ужасно.

— Събудих ли те? Извинявай. Спи, Цири. Още е рано.

— Какво става с Трис? Как се чувства?

— По-добре — простена магьосницата. — По-добре, но… Гералт, чуй ме… Искам ти…

— Да? — Вещерът се наведе над нея, но Трис вече спеше.

Той се изправи и се протегна.

— Гералт — прошепна Цири, — ще ни позволят ли… да пътуваме с фургона?

— Ще видим. — Той прехапа устната си. — Докато можеш — спи. Почивай си.

Той скочи от фургона. Цири чу звуци, свидетелстващи, че започват да събират лагера — тропот на коне, звънтене на хомоти, скърцане на тегличи, дрънкане на юзди, разговори и ругатни. А после, съвсем наблизо — хрипливия глас на Ярпен Зигрин и спокойния глас на високия мъж на име Венцк. И студения глас на Гералт. Тя се надигна и погледна предпазливо иззад платнището на фургона.

— Нямам категорични забрани в това отношение — каза Венцк.

— Прекрасно — развесели се джуджето. — Значи въпросът е разрешен?

Комисарят вдигна леко длан, показвайки, че още не е приключил. Помълча известно време. Гералт и Ярпен чакаха търпеливо.

— И все пак — обади се най-накрая Венцк — отговарям с главата си за това керванът да достигне до местоназначението си.

Той замълча отново. Този път никой не се обади. Беше ясно, че който иска да разговаря с комисаря, трябва да се примири с дългите паузи между изреченията.

— Да достигне безопасно — довърши той след малко. — И в необходимия срок. А грижата за болната може да ни забави.

— Ние изпреварваме графика — увери го Ярпен, след като почака малко. — Няма да пропуснем срока, господин Венцк. А що се отнася до безопасността… Струва ми се, че вещерът няма да ни навреди. Пътят върви през горите, чак до Лискела от двете страни на пътя е пълен пущинак. А по пущинаците, както се говори, бродят разни лоши същества.