Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Наистина — съгласи се комисарят. Гледаше вещера право в очите и сякаш претегляше всяка дума. — В последно време в каедвенските гори бродят някои лоши същества, подстрекавани от други лоши същества. Те може да заплашат нашата безопасност. Крал Хенселт, знаейки за това, ми даде правото да вербувам доброволци във въоръжения ескорт. Господин Гералт? Това би разрешило нашия проблем.

Вещерът мълча дълго, по-дълго, отколкото трая цялата реч на Венцк, преплетена с чести, продължителни паузи.

— Не — каза той най-накрая. — Не, господин Венцк. Да си кажем всичко ясно. Готов съм да платя за помощта, оказана на госпожа Мериголд, но не в такава форма. Мога да се грижа за конете, да нося вода и дърва, дори да готвя. Но няма да постъпя на кралска служба като наемен войник. Моля да не разчитате на моя меч. Нямам намерение да избивам онези, както се изразихте, лоши същества, подстрекавани от други същества, които съвсем не смятам за по-добри.

Цири чу как Ярпен Зигрин изсъска на висок глас и се изкашля в свития си юмрук. Венцк гледаше спокойно вещера.

— Разбирам — подхвърли той сухо. — Обичам ясните ситуации. Добре тогава. Господин Зигрин, моля, погрижете се скоростта ни на придвижване да не спада. Що се отнася до вас, господин Гералт… Вярвам, че ще се окажете полезен за нас по начин, който сметнете за уместен. Би било обидно и за вас, и за мен, ако разглеждам вашата полезност като заплащане за помощта, оказана на една страдаща жена. Тя по-добре ли се чувства днес?

В знак за потвърждение вещерът наведе глава — както се стори на Цири, малко по-ниско и учтиво от обикновено. Изражението на лицето на Венцк не се промени.

— Радвам се — каза той след обичайната вече пауза. — Взимайки госпожица Мериголд в един от фургоните на моя конвой, аз поемам отговорност за нейното здраве, удобство и безопасност. Господин Зигрин, моля, предайте нареждането ми да потегляме.

— Господин Венцк.

— Да, господин Гералт?

— Благодаря.

Комисарят наведе глава. Както се стори на Цири, също по-ниско и по-учтиво, отколкото изискваха обикновените правила за приличие.

Ярпен Зигрин притича покрай колоната, раздавайки гръмки заповеди и разпореждания. След това скочи на капрата на своя фургон, нададе вик и подкара конете. Фургонът се разтресе и потегли с тропане по горския път. Разтърсването събуди Трис, но Цири я успокои и смени компреса на челото й. Потрепването действаше успокояващо. Магьосницата скоро заспа, Цири също се унесе в дрямка.

Когато се събуди, слънцето вече се бе издигнало високо в небето. Тя надникна иззад бъчвите и сандъците. Фургонът, в който се намираше, беше начело на колоната. Следващият се управляваше от джудже със завързана червена кърпа около шията. От разговорите, които джуджетата водеха помежду си, Цири разбра, че той се казва Поли Далберг. До Поли седеше брат му Реган. Виждаше се и Венцк, който яздеше, съпровождан от двама съдебни изпълнители.

Плотка, кобилата на Гералт, завързана за фургона, я поздрави с тихо цвилене. Не виждаше никъде своя кафяв кон и скопеца на Трис. Вероятно вървяха отзад заедно с неоседланите коне на конвоя.

Гералт седеше на капрата до Ярпен. Разговаряха тихо, като от време на време си пийваха бира от сложената между тях бъчонка. Цири наостри уши, но скоро й стана скучно — двамата говореха за политика, най-вече за плановете на крал Хенсел и някакви специални служби и специални задачи, свеждащи се до тайна помощ за заплашения от война съсед, крал Демавенд от Аедирн. Ярпен, без да обръща внимание на насмешливите нотки в гласа на вещера, обясни, че някои видове риби са толкова ценни, че са достатъчни няколко фургона, за да покрият годишната нужда от брони за една рота, а броните на една рота — това вече е значителна помощ. Гералт с учудване се поинтересува защо такава помощ трябва да бъде тайна, на което джуджето отговори, че точно в това се състои тайната.

Трис се преобърна в съня си, при което компресът й падна. Тя промърмори нещо шепнешком. Поиска от някакъв Колин да не дава воля на ръцете си и веднага добави, че никой не може да избяга от предопределението си. Накрая констатира, че всички, абсолютно всички са в някаква степен мутанти, и заспа спокойно.

Цири също почувства сънливост, но дойде на себе си от силния смях на Ярпен, който, както се оказа, припомняше на Гералт техни стари приключения. Ставаше въпрос за някакъв лов на златен дракон, който, вместо да позволи да бъде заловен, потрошил костите на ловците си, а обущаря, на име Козояд, просто изял. Цири се заслуша с голям интерес.