Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Хааа!

— Много добре. Прекрасна, бърза защита. Виждаш ли колко полезно е тренирането на китките? А сега внимавай — много фехтовачи извършват грешката да се защитават статично, застиват за секунда и тогава можеш да ги изненадаш с такъв удар!

— Хааа!

— Прекрасно! Но отскачай, веднага отскачай — и пирует! Може да имам кама в лявата си ръка! Добре! Много добре! А сега, Цири? Какво ще направя сега?

— Откъде да знам?

— Наблюдавай краката ми. Как е разпределена тежестта на тялото ми? Какво може да се направи от тази позиция?

— Всичко!

— Тогава се върти, върти се, накарай ме да се обърна! Защитавай се! Добре! Не гледай меча ми, мога да те подлъжа с меча! Защитавай се! Добре! И още веднъж! Добре! И пак!

— Аууу!

— Лошо.

— Уф! Какво не направих както трябва?

— Нищо. Просто бях по-бърз. Свали си наколенките и налакътниците. Да седнем да починем за минутка. Сигурно си уморена, цяла сутрин бяга по Мъчилището.

— Не съм уморена. Гладна съм.

— По дяволите, аз също. А днес Ламберт е дежурен, той не може да готви нищо освен галушки. Поне тях да ги правеше както трябва…

— Коен? — Да?

— Още не съм достатъчно бърза…

— Много си бърза даже.

— Ще бъда ли някога бърза като теб?

— Съмнявам се.

— Хммм… Добре. А ти ли… Кой е най-добрият фехтовач на света?

— Нямам никаква представа.

— Не познаваш ли някой такъв?

— Познавал съм мнозина, които са се мислели за такива.

— Ха! Какви бяха те? Как се казваха? От какво са умрели?

— По-спокойно, по-спокойно, момиче. Нямам отговори на тези въпроси. Толкова ли е важно?

— Точно така, важно е. Искам да знам… кои са тези фехтовачи. И къде са сега.

— Знам къде са.

— Ха! И къде са?

— В гробищата.

— Внимавай, Цири. Сега ще сложим трето махало, защото вече се справяш с две. Ще правиш същите крачки като и при две махала, но ще направиш едно навеждане повече. Готова ли си?

— Да.

— Концентрирай се. Отпусни се. Вдишване, издишване. Нападай!

— Уф! Аууу… Мамка му!

— Не псувай, моля. Лошо ли се удари?

— Не, само ме закачи… Какво не направих както трябва?

— Тичаше в прекалено равномерен ритъм и прекалено ускори втория пирует, а финта го направи твърде широк. В резултат се озова точно под махалото.

— Ох, Гералт, там изобщо няма място за навеждане и обръщане. Те висят прекалено близо едно до друго!

— Има колкото искаш място, уверявам те! Просто разстоянията между махалата са замислени така, че изискват неритмично движение. Това е бой, Цири, не балет. В боя не бива да се движиш ритмично. С движението си трябва да разконцентрираш противника, да го подлъгваш, да му пречиш да реагира. Готова ли си за следващия опит?

— Готова съм. Разлюлей проклетите неща!

— Не ругай. Отпусни се. Атакувай!

— Ха! Ха! Е, как е? Как е, Гералт? Изобщо не ме докоснаха.

— И ти дори не докосна с меча втория чувал. Повтарям — това е бой, не е балет, не е акробатика… Какво мърмориш там?

— Нищо.

— Отпусни се. Оправи превръзката на китката си. Не стискай така ръкохватката на меча, това те разконцентрира, нарушава равновесието ти. Дишай спокойно. Готова ли си?

— Да!

— Скачай горе!

— Аууу! А, да те… Гералт, не мога да направя това! Има твърде малко място за финтиране и за смяна на местата на краката. А когато ударя с двата крака, без финт…

— Видях какво става, когато удариш без финт. Боли ли те?

— Не. Не много…

— Седни при мен. Почини си.

— Не съм уморена. Гералт, не мога да премина през третото махало, дори и да почивам десет години. Не мога по-бързо…

— Не е и необходимо. Ти и без това си достатъчно бърза.

— Тогава кажи — как да го направя? Едновременно полупирует, навеждане и удар?

— Всичко е много просто. Ти не внимаваше. Нали ти казах преди да започнеш — трябва да направиш едно навеждане повече. Навеждане. Допълнителният пирует е излишен. Втория път направи всичко добре и мина през всички махала.

— Но не ударих чувала, защото… Гералт, без полупирует не мога да го ударя, защото губя скорост, нямам такова… как се казваше…

— Инерция. Вярно е. Ще набереш и инерция и енергия, но не за сметка на пирует и смяна на краката, защото нямаш време за това. Ще удариш махалото с меч.

— Махалото? Трябва да удрям чувалите!

— Това е битка, Цири. Чувалите изобразяват слабите места на твоя противник, които трябва да уцелиш. Махалата, които изобразяват оръжията на противника ти, трябва да ги избягваш, да отскачаш от тях. Ако махалото те докосне, все едно си ранена. В истински бой сигурно няма да можеш да станеш повече. Махалото не бива да те докосва. Но ти можеш да докосваш него… Какво се начумери?