Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Момиче си. Момичетата не са много умни.

— Ех, Ламберт, ако можеше да те чуе Трис!

— Ако бабата имаше мустаци, щеше да стане войвода. Достатъчно. Слизай. Почивка.

— Не съм уморена!

— А аз съм уморен. Казах — почивка. Слизай от гребена.

— Със салто ли?

— А ти как мислиш? Както кокошка слиза от пръта си в курника? Хайде, скачай. Не се бой, ще те подхвана.

— Хааа!

— Добре. Като за момиче — даже много добре. Можеш да свалиш превръзката от очите си.

— Трис, може би е достатъчно за днес? А? Да вземем шейната и да се спуснем от хълма? Слънцето свети, снегът искри, чак ме болят очите! Прекрасно време!

— Не се подавай от прозореца, ще паднеш.

— Да отидем за шейната, Трис!

— Кажи ми го на Старата реч. И с това урокът ще приключи. Дръпни се от прозореца, върни се на масата… Цири, колко пъти трябва да те моля? Остави този меч, престани да го размахваш.

— Това е новият ми меч! Истински, вещерски! Направен е от стомана, която е паднала от небето! Наистина! Така каза Гералт, а той никога не лъже, нали знаеш!

— О, да. Знам.

— Трябва да свикна с този меч. Чичо Весемир го е приспособил за моето тегло, ръст и дължина на ръцете. Дланта ми и китката ми трябва да свикнат с него!

— Свиквай колкото си искаш, само че навън. Не тук. Е, слушам те. Струва ми се, искаше да ми предложиш да се пързаляме с шейна. На Старата реч. Е, предлагай.

— Хммм… Как е „шейна“?

— Sledd като предмет. Aesledde като действие.

— Аха… Ясно. Va’en aesledde, ell’ea?

— Не бива да се приключва въпросително изречение по този начин, това е неучтива форма. Въпросът си личи от интонацията.

— Но децата от Островите…

— Ти не изучаваш скелигския жаргон, а класическата Стара реч.

— А защо трябва да уча тази Реч?

— За да я знаеш. Полезно е човек да учи това, което не знае. Този, който не знае езици, все едно е сакат.

— Така или иначе всички говорят на всеобщия език!

— Вярно е. Но някои — не само на него. Уверявам те, Цири, по-добре да се числиш към малцината, отколкото към всички. Е, слушам те. Пълното изречение е: „Времето днес е прекрасно, да отидем да се пързаляме с шейна.“

— Elaine… Хммм… Elaine tedd a’taeghane, a ya’en aesledde?

— Много добре!

— Ха! Е, ще ходим да се пързаляме.

— Отиваме. Само дай да си довърша гримирането.

— А за кого така се гримираш?

— За себе си. Жената подчертава красотата си за собственото си самочувствие.

— Хммм… Знаеш ли какво? Аз също се чувствам зле. Не се смей, Трис!

— Ела тук. Седни ми на коленете. Помолих те да оставиш меча! Благодаря. Сега вземи тази, голямата четчица и си напудри лицето. Не толкова много, момиче, не толкова много! Погледни в огледалото. Виждаш ли колко си красива?

— Не виждам никаква разлика. Ще си гримирам очите, може ли? Защо се смееш? Ти винаги си гримираш очите. Искам и аз!

— Добре. Хайде, нанеси от това върху клепачите си. Цири, не примижавай и с двете очи, така не виждаш нищо, ще си омацаш цялото лице. Вземи мъничко и само докосни клепачите си. Само докосни, казах. Дай да го разнеса малко. Затвори очи. А сега ги отвори.

— Ооо!

— Има ли разлика? Малко сенки няма да навредят дори на толкова красиви очи като твоите. Елфките са знаели какво правят, когато са измисляли сенките за очи.

— Елфките?

— Не знаеше ли? Гримът е изобретение на елфките. Много полезни неща сме заимствали от Стария народ. А в замяна сме им дали адски малко. А сега вземи молива и нарисувай тънка линия върху горния клепач, до самите мигли. Цири, какво правиш?

— Не се смей! Клепачът ми трепери. Затова!

— Отвори малко устата, треперенето ще престане. Виждаш ли? Готово.

— Ооо!

— Е, а сега да отидем да шокираме вещерите с нашата красота. Няма по-приятно зрелище. А после ще вземем шейната и ще размажем целия си грим в дълбоките преспи.

— И ще се гримираме пак!

— Не. Ще кажем на Ламберт да затопли вода в банята и ще се изкъпем.

— Пак ли? Ламберт казва, че хабим прекалено много дърва с нашите къпания.

— Ламберт caen me a’baeth aep arse.

— Какво? Това не го разбрах…

— С течение на времето ще научиш идиомите. До пролетта имаме доста време за учене. А сега… Va’en aesledde, me elaine luned!

— Това, на тази рисунка… Не, по дяволите, не на тази… На тази. Както вече знаеш, това е гул. Да чуем какво знаеш за гуловете, Цири… Ей, погледни ме! Какво имаш на клепачите си, да го вземат дяволите?

— Добро самочувствие.

— Какво? Е, няма значение. Слушам те.

— Хм… Гулът, чичо Весемире, е чудовище, което яде трупове. Може да се срещне на гробища, в околностите на могили, навсякъде, където погребват мъртъвци. В нек… некрополите. Там, където има жертви на природно бедствие, на полесраженията…