Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Цири!

— Не! — Момичето се напрегна, стисна клепачи. — Не, не, не искам! Не ме докосвай!

Изражението върху лицето й рязко се промени, напрегна се, гласът й стана металически, студен и зловещ, в него зазвуча зла и жестока насмешка:

— Дошла си дори тук, Трис Мериголд? Дори тук? Стигна прекалено далеч, Четиринайсета. Предупредих те.

— Кой си ти? — Трис потрепери. Но владееше гласа си.

— Ще узнаеш, когато му дойде времето.

— Ще узная сега!

Магьосницата вдигна ръце и ги разпери рязко, влагайки всичките си сили в Магията за разпознаване. Магическата завеса се разкъса, но зад нея имаше втора… Трета… Четвърта…

Трис със стон се отпусна на колене. А реалността продължаваше да се разкъсва, отваряше се врата след врата, безкрайно дълга редица от врати, водеща към небитието. Към пустотата.

— Сбъркала си, Четиринайсета — обади се насмешливият металически глас. — Сбъркала си небето и звездите с нощното им отражение върху повърхността на езерото.

— Не докосвай… Не докосвай това дете!

— Тя не е дете.

Устните на Цири се движеха, но Трис виждаше, че очите на момичето са мъртви, изцъклени, безумни.

— Тя не е дете — повтори гласът. — Тя е Пламък, Белият пламък, от който ще се подпали и ще изгори светът. Това е Старата кръв, Hen Ichaer. Кръвта на елфите. Зърното, което няма да покълне, а ще избухне в пламък. Кръвта, която ще бъде осквернена… Когато дойде Tedd Deireadh, Времето на Края. Va’esse deirdeadh aep eigean!

— Ти предсказваш смърт? — извика Трис. — Само това ли умееш, да предсказваш смърт? На всички? На тях, на нея… На мен?

— На теб? Ти вече си мъртва, Четиринайсета. Вече всичко в теб е мъртво.

— В името на сферите — простена магьосницата, събирайки остатъка от силите си и движейки дланта си във въздуха. — Заклевам те във водата, огъня, земята и въздуха! Заклевам те в мисълта, в съня и смъртта, в това, което е било, и това, което ще бъде. Заклевам те! Кой си ти? Говори!

Цири обърна глава. Водещите към дълбините на пропастта стълби изчезнаха, разтвориха се и на тяхно място се появи сиво оловно море — пенещо се, разбраздено от разбиващите се гребени на вълните. В тишината отново се чуха писъците на чайки.

— Лети — каза гласът от устата на момичето. — Време е вече. Връщай се, откъдето си дошла, Четиринайсета от Хълма. Лети с крилата на чайка и слушай крясъците на другите чайки. Слушай внимателно!

— Заклевам те…

— Не можеш! Лети, чайко!

И изведнъж отново се появи свистящият вихър, влажният и солен вятър и започна полет, полет без начало и край. Чайките надаваха диви крясъци. Надаваха крясъци и нареждаха.

Трис?

Цири?

Забрави за него! Не го мъчи! Забрави! Забрави, Трис!

Забрави!

Трис! Трис! Трииис!

— Трис!

Тя отвори очи, раздвижи глава върху възглавницата, размърда вцепенените си ръце.

— Гералт?

— Тук при теб съм. Как си?

Тя се огледа. Беше в стаята си, лежеше в леглото. В най-хубавото легло в Каер Морхен.

— Как е Цири?

— Спи.

— Колко дълго…

— Твърде дълго — прекъсна я той. Зави я с одеялото, прегърна я. Когато се наведе, медальонът с вълча глава се залюля пред очите й. — Това, което направи, не беше добра идея, Трис.

— Всичко е наред. — Тя потрепери в прегръдките му. „Не е вярно — помисли си. — Нищо не е наред.“ Обърна глава така, че медальонът да не я докосва. Имаше много теории за свойствата на вещерските амулети, но нито една от тях не препоръчваше на магьосничките да ги докосват в дните и нощите на Слънцестоенето.

— Ние… Говорихме ли нещо в транса?

— Ти — не. През цялото време беше в безсъзнание. Цири… Точно преди да се събуди… каза: „Va’esse deirdeadh aep eigean.“

— Тя знае ли Старата реч?

— Не толкова, че да построи пълно изречение.

— Изречението означава: „Нещо приключва.“ — Магьосницата прекара длан през лицето си. — Гералт, това е нещо много важно. Момичето е невероятно силен медиум. Не знам с какво и с кого се свързва, но мисля, че за нея няма ограничения в контакта. Нещо иска да я овладее. Нещо… което е прекалено могъщо за мен. Страхувам се за нея. Поредният транс… може да приключи с психическо заболяване. Това не е в моята власт, не мога да го овладея, не мога… При необходимост не бих могла да блокирам, да потисна способностите й, при липса на друг изход не бих съумяла да ги неутрализирам постоянно. Трябва да се възползваш от помощта на… друга магьосница. По-способна. По-опитна. Знаеш коя имам предвид.

— Знам. — Той извърна глава, стисна устни.