Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Де да беше само една — въздъхна Весемир. — Говори, дете.

— Момичето има магически способности, а това не може да се пренебрегне. Прекалено опасно е.

— В какъв смисъл?

— Неконтролируемите способности са опасни. За Извора и за обкръжението му. Изворът може да застраши обкръжението си по много начини. А себе си — по един-единствен. Умствено заболяване. Най-често — кататония.

— По дяволите! — обади се Ламберт след дълго мълчание. — Слушам ви и си мисля, че някой тук вече страда от умствено заболяване и само гледа как да зарази и обкръжението. Предопределение, извори, магии, чудеса невиждани… Не преувеличаваш ли, Мериголд? Тя да не е първото дете, което сме довели в крепостта? Гералт не е намерил никакво предопределение, а поредното осиротяло и бездомно дете. Ние ще я научим да използва меча и ще я пуснем в света, както и другите. Разбира се, съгласен съм, че никога по-рано не сме обучавали в Каер Морхен момичета. Имахме проблеми с Цири, направихме някои грешки и добре че ти ни ги посочи. Но не преувеличавай. Тя не е толкова уникална, че да падаме на колене и да вдигаме погледи към небето. Малко ли жени войни има по света? Уверявам те, Мериголд, Цири ще излезе оттук ловка и здрава, силна и способна да се справя с живота. И, гарантирам, без кататония или епилепсия. Освен ако не й внушиш някаква подобна болест.

— Весемире — Трис се обърна в креслото, — кажи му да млъкне, защото пречи.

— Правиш се на много умна — каза спокойно Ламберт, — но и ти самата не знаеш всичко. Гледай.

Той протегна ръка към огнището, сплел пръстите си по странен начин. В огнището нещо забуча и загърмя, пламъкът изригна, жарта засия, посипаха се искри. Гералт, Весемир и Ескел погледнаха неспокойно Цири, но момичето не обърна внимание на ефектния фойерверк.

Трис скръсти ръце на гърдите си и погледна предизвикателно Ламберт.

— Знакът Аард — констатира спокойно тя. — Да ме смаеш ли искаше? Със същия този знак, но с по-голяма концентрация и сила на волята и със заклинание мога да изхвърля за миг цепениците от огнището и да ги запратя толкова високо, че да си помислиш, че са звезди.

— Ти можеш — съгласи се той. — Но Цири — не. Тя не е способна да направи Знака на Аард. Нито пък някой друг Знак. Опита стотици пъти — и нищо. А ти прекрасно знаеш, че за нашите Знаци са необходими минимум способности. Излиза, че Цири не притежава дори този минимум. Тя е абсолютно нормално дете. Няма и най-нищожни магически способности, тя е типичен антиталант. А ти ни говориш за Извор, опитваш се да ни уплашиш…

— Изворът — обясни студено Трис — не контролира уменията си, те не му се подчиняват. Тя е медиум, нещо като посредник. Контактува с енергията несъзнателно, преобразува я несъзнателно. А когато се опита да поеме контрола над нея, когато полага усилия, като например при опитите да направи Знак, тогава нищо не се получава. И няма да се получи не само след стотици, но и след хиляди опити. Това е типично за Изворите. Но идва момент, когато Изворът не се напряга, не полага усилия, мисли си за бадеми или за салам със зеле, играе на хвърляне на кокалчета, забавлява се с някого в леглото, бърка си в носа… и изведнъж нещо се случва. Например къщата е обхваната от пламъци. Или половината град.

— Преувеличаваш, Мериголд.

— Ламберт — Гералт пусна медальона и сложи ръка на масата, — първо, не наричай Трис „Мериголд“; много пъти те е молила, но продължаваш да го правиш. Второ, Трис не преувеличава. Със собствените си очи съм виждал в действие княгиня Павета, майката на Цири. Казвам ви, имаше какво да се види. Не знам дали тя беше Извор, но никой не подозираше за способностите й, докато тя за малко не разруши кралския дворец в Цинтра.

— Значи трябва да се съгласим — каза Ескел, докато палеше свещ в поредния свещник, — че Цири може да има предадени по генетичен път способности.

— Не само може — каза Весемир, — ами е точно така. От една страна, Ламберт е прав. Цири не е способна да прави Знаци. От друга страна… Всички ние видяхме…

Той замълча, гледайки Цири, която с радостен писък отбелязваше току-що спечелената победа в играта на пържолки. Трис видя усмивката върху лицето на Коен и не се съмняваше, че той я е пуснал да спечели.

— Именно — изрече тя подигравателно. — Всички сте видели. Какво сте видели? При какви обстоятелства? А не ви ли се струва, момчета, че е дошло времето за откровен разговор? По дяволите, повтарям, ще запазя тайната ви. Имате думата ми.

Ламберт погледна Гералт, Гералт кимна в знак на съгласие. Младият вещер стана, свали от един висок рафт голяма, четириъгълна кристална гарафа и по-малко шише. Изсипа съдържанието на шишето в гарафата, разтърси я няколко пъти и наля прозрачната течност в наредените по масата бокали.