Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

Цири скучаеше, бродеше сънливо из замъка, а най-накрая поради липсата на други развлечения се присъедини към Коен, който чистеше конюшнята, грижеше се за конете и поправяше хамутите.

Гералт вбеси магьосницата, като изчезна някъде и се появи едва вечерта, мъкнейки простреляно козле. Трис му помогна да одере плячката. Макар и ужасно да се гнусеше от мириса на месо и кръв, искаше да е близо до вещера. Колкото се може по-близо. В нея нарастваше някаква студена, ожесточена решителност. Тя не искаше повече да спи сама.

— Трис! — извика изведнъж Цири, бягайки с тропот по стълбите. — Може ли днес да спя при теб? Трис, много те моля да ми разрешиш! Моля те, Трис!

Снегът валеше и валеше. Проясни се едва когато дойде Мидинваерн — Денят на Зимното слънцестоене…

— Опасенията ви бяха неоснователни, абсолютно безпочвени — намръщи се Трис, опряла лакти на масата. — Отминали са времената, в които магьосниците са преследвали Извори и магически надарени деца и са ги измъквали насила или с хитрост от ръцете на родителите им или настойниците им. Наистина ли мислехте, че може да поискам да ви отнема Цири?

Ламберт изсумтя и извърна глава. Ескел и Весемир погледнаха Гералт, но той мълчеше. Гледаше встрани, като през цялото време си играеше с вещерския си медальон, изобразяващ главата на вълк с оголени зъби. Трис знаеше, че медальонът реагира на магия. В такава нощ като Мидинваерн, когато въздухът направо вибрира от магия, медальоните на вещерите би трябвало да вибрират постоянно, да дразнят и тревожат.

— Не, дете — обади се най-накрая Весемир. — Знаем, че не би направила това. Но знаем също, че си задължена да уведомиш за нея Капитула. Знаем отдавна, че всеки магьосник и магьосница имат такова задължение. Вече не отнемате надарени деца от родителите и настойниците им. Но наблюдавате такива деца, за да може по-късно, в подходящия момент, да ги подмамите с магия, да ги убедите…

— Не се бойте — прекъсна го тя студено. — Няма да кажа за Цири на никого. Включително и на Капитула. Защо сте ме зяпнали така?

— Учудени сме от лекотата, с която ни обещаваш да пазиш тайна — изрече спокойно Ескел. — Извинявай, Трис, не искам да те обиждам, но какво стана с легендарната ви лоялност към Съвета и Капитула?

— Доста неща станаха. Войната наложи много промени. А битката за Соден още повече. Не искам да ви отегчавам с политика, а някои въпроси и проблеми, с извинение, са тайна, която не мога да разгласявам. Що се отнася до лоялността… Лоялна съм. Но можете да ми повярвате, че в тази работа мога да бъда лоялна и към вас, и към Капитула.

— Такава двойна лоялност — Гералт за пръв път тази вечер я погледна в очите — е адски трудна работа. Тя рядко се удава на някого, Трис…

Магьосницата погледна Цири. Момичето седеше с Коен върху меча кожа в другия край на залата. Двамата играеха на „пържолки“. Играта беше еднообразна, тъй като и двамата бяха невероятно бързи и никой не успяваше по никакъв начин да удари ръката на другия. Обаче това явно не им пречеше и не им разваляше забавлението.

— Гералт — каза Трис, — когато си намерил Цири там, при Яруга, си я взел със себе си. Довел си я в Каер Морхен, скрил си я от света, не искаш дори близките на момичето да узнаят, че е жива. Направил си го, защото нещо, неизвестно на мен, те е накарало да повярваш в съществуването на предопределението и в това, че ние сме в неговата власт и то ни ръководи във всичките ни постъпки. Аз също мисля така, винаги съм го мислела. Ако предопределението пожелае Цири да стане магьосница, тя ще стане. Нито Капитулът, нито Съветът не бива да знаят за нея, не бива да я наблюдават или уговарят. Запазвайки тайната ви, аз изобщо няма да предам Капитула. Но, както сами разбирате, тук има една пречка.