Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Пий с нас, Трис.

— Нима тайната ви наистина е толкова страшна — попита подигравателно Трис, — че не може да се говори за нея на трезва глава? Трябва ли да се напия, за да я чуя?

— Недей да остроумничиш. Пий. По-лесно ще разбереш.

— А какво е това?

— Бяла чайка.

— Какво?

— Слабодействащо средство за приятни сънища — усмихна се Ескел.

— Мамка му! Вещерски халюциноген? Значи заради него така ви светят очите вечер!

— Бялата чайка е слабодействащо средство. Черната е халюциноген.

— Ако в тази напитка има магия, не бива да я поглъщам!

— Изключително естествени компоненти — успокои я Гералт, но тя забеляза, че е объркан. Явно се притесняваше да не го попита за състава на еликсира. — При това е разтворен в голямо количество вода. Не бихме ти предложили нещо, което може да ти навреди.

Пенливата течност със странен вкус удари със студа си хранопровода, а после по цялото й тяло се разля топлина. Магьосницата прекара език през венците и небцето си. Не можа да разпознае нито един от компонентите.

— Дали сте на Цири да пие от тази… „чайка“? — досети се тя. — И тогава…

— Това беше случайност — побърза да я прекъсне Гералт. — Първата вечер, веднага след пристигането ни. Тя беше жадна, „чайката“ беше на масата. Докато се усетим, я изпи на един дъх. И изпадна в транс.

— Уплашихме се — призна Весемир и въздъхна. — Ох, уплашихме се, дете. Толкова, че няма накъде повече.

— Заговорила е с чужд глас — каза спокойно Трис, гледайки в отразяващите светлината на свещите очи на вещерите. — Започнала е да приказва за неща, които не би могла да знае. Започнала е… да пророкува. Нали? Какво ви каза?

— Глупости — отговори сухо Ламберт. — Безсмислени дрънканици.

— Не се съмнявам — погледна го Трис, — че двамата с нея прекрасно сте се разбрали. Безсмислените дрънканици са твоята специалност, убеждавам се в това всеки път, когато си отвориш устата. Бъди така добър да не си я отваряш известно време, става ли?

— Този път Ламберт е прав, Трис — обади се Ескел, потривайки белега върху бузата си. — Когато изпи „чайката“, Цири наистина заговори така, че не успяхме да разберем нищо. Тогава, първия път, това бяха безсмислици. Обаче после…

Той млъкна. Трис поклати глава.

— Едва втория път е заговорила смислено — досети се тя. — Значи е имало и втори път. Също ли след наркотик, изпит поради разсеяността ви?

— Трис — вдигна глава Гералт, — сега не е подходящ момент за подигравки. На нас това не ни е забавно. То ни тревожи и безпокои. Да, имаше и втори, и трети път. Цири падна много лошо по време на тренировка. Загуби съзнание. Когато дойде на себе си, отново изпадна в транс. И отново бълнуваше. И пак гласът й не беше нейният. И пак всичко беше неразбираемо. Но аз вече съм слушал подобни гласове, подобен начин на говорене. Така говорят онези клети, болни, побъркани жени, наричани оракули. Разбираш ли какво имам предвид?

— Напълно. Това е бил вторият път. Да преминем към третия.

Гералт потри челото си, по което изведнъж беше избила пот.

— Цири често се буди нощем — поде той. — С вик. Преживяла е много неща. Не иска да говори за това, но несъмнено е видяла в Цинтра и в Ангрен неща, които не бива да се виждат от деца. Даже се опасявам, че… някой може да й е причинил нещо лошо. И това се връща в сънищата й… Обикновено я успокояваме лесно, заспива без проблеми… Но веднъж, когато се събуди… отново изпадна в транс. Отново заговори с чужд, неприятен… зъл глас. Говореше ясно и смислено. Предсказваше. Пророкуваше. И ни предсказа…

— Какво? Какво, Гералт?

— Смърт — изрече кротко Весемир. — Смърт, дете.

Трис погледна към Цири, която с пискливо гласче обвиняваше Коен, че я мами в играта. Коен я прегърна и се разсмя. Магьосницата изведнъж осъзна, че никога, никога по-рано не е чувала някой вещер да се смее.

— На кого? — попита тя бързо, гледайки Коен.

— На него — отговори Весемир.

— И на мен — добави Гералт. И се усмихна.

— А когато се събуди…

— Не помнеше нищо. А ние решихме да не я разпитваме.

— И правилно сте постъпили. Що се отнася до пророчеството… беше ли конкретно? С подробности?

— Не. — Гералт я погледна право в очите. — Беше заплетено. Не питай за това, Трис. Тревожи ни не съдържанието на предсказанията и бълнуванията на Цири, тревожи ни това, което става с нея. Не се боим за себе си, а…

— Внимавай — предупреди го Весемир. — Не говори за това пред нея.

Коен се приближи до масата, носейки момичето на конче.