Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

А на следващия ден, след многочасов разговор, първожрицата и магьосницата се сдобриха.

И тогава, за огромна радост на Цири, всичко се върна на мястото си.

— Гледай ме в очите, Цири. Малко огънче. Формулата, моля!

— Aine verseos!

— Добре. Гледай ръката ми. Този жест и запали огън във въздуха.

— Aine aen aenye!

— Прекрасно. А сега кой жест? Да, точно този. Много добре. Усили жеста и почерпи сила. Още, още, не прекъсвай!

— Ооох…

— Гърба изправен! Ръцете до тялото! Отпусни китките, никакви ненужни движения с пръстите, всяко движение може да усили многократно ефекта, пожар ли искаш да подпалиш тук? Усилвай, какво чакаш?

— Ооох, не… Не мога…

— Отпусни се и престани да се тресеш! Извличай! Какво правиш? Е, сега е по-добре… Не отслабвай волята си! Прекалено бързо! И твърде много се вълнуваш! По-бавно, патенце, по-спокойно. Знам, че е неприятно. Ще свикнеш.

— Боли ме… В корема… Ето тук.

— Ти си жена, това е типична реакция. С течение на времето ще се закалиш. Но за да придобиеш имунитет, трябва да го тренираш, без да се блокира болката. Това наистина е задължително, Цири. Не се страхувай от нищо, аз те наглеждам, екранирам те. Нищо не може да ти се случи. Но болката трябва да я изтърпиш. Дишай спокойно. Концентрирай се. Жест, моля. Прекрасно! И черпи сила, черпи, извличай… Добре, добре… Още малко…

— О… ооох!

— Е, виждаш ли? Можеш, ако поискаш. Сега гледай дланта ми. Внимателно. Направи точно същия жест. Пръстите! Пръстите, Цири! Гледай в ръката ми, а не в тавана! Сега е добре, да, много добре. Свързвай! А сега разделяй, обърни жеста и излъчи сила във вид на ярка светлина.

— Иии… Иии… Ъъъ…

— Престани да виеш! Овладей се! Това е спазъм! Сега ще мине! Пръстите по-широко, загаси, изтръгни, изтръгни това от себе си! По-бавно, по дяволите, че ще вземат пак да ти се пукнат кръвоносните съдове!

— Иииъъъ!

— Прекалено отривисто, патенце, през цялото време прекалено отривисто. Знам, силата се мъчи да се изтръгне на свобода, но трябва да се научиш да я контролираш. Не бива да допускаш такива изблици като преди малко. Ако не те бях изолирала, кой знае какви щеше да ги забъркаш. Е, още веднъж. От самото начало. Жестът и формулата.

— Не! Стига толкова! Не мога повече!

— Дишай по-бавно, престани да трепериш, концентрирай се и започвай.

— Не, моля те, госпожо Йенефер… Боли ме… Лошо ми е…

— Само без сълзи, Цири. Няма нищо по-отвратително от цивреща магьосница. Нищо не предизвиква по-голямо съжаление. Запомни това! Никога не го забравяй! Още веднъж, отначало. Заклинание и жест. Не, не, сега без да ти подсказвам. Ще го направиш сама. Е, напрегни си паметта!

— Aine verseos… Aine aen aenye… Ооох!

— Лошо! Прекалено бързо!

Магията проникна в нея като желязна стърготина под нокътя. Нарани я дълбоко. Болеше. Изпитваше онзи странен вид болка, който наподобява блаженство.

За разтоварване отново тичаха из парка. Йенефер убеди Ненеке да вземе от хранилището меча на Цири и разреши на момичето да тренира нападения, отскоци и финтове. Разбира се, по такъв начин, че другите жрици и послушничките да не виждат това. Но магията присъстваше винаги и във всичко. Цири се учеше чрез прости заклинания и концентрация на волята да отпуска мускулите си, да прекъсва спазмите, да контролира адреналина, да управлява лабиринта на вътрешното си ухо и блуждаещия нерв, да ускорява или забавя пулса си, да изкарва дълго време без кислород.

Магьосницата знаеше неочаквано много за меча и за вещерския „танц“. Знаеше много от тайните на Каер Морхен. Несъмнено беше ходила в замъка. Познаваше Весемир и Ескел. Не познаваше Ламберт и Коен.

Йенефер беше ходила в Каер Морхен. Цири се досещаше за причините, поради които по време на разговорите за замъка очите на магьосницата ставаха по-топли и губеха гневния блясък и студената, равнодушна, мъдра дълбочина. Ако изобщо такива думи бяха подходящи за Йенефер, в такива моменти Цири би я нарекла замечтана, заслушана в спомените си.

Цири се досещаше за причините.

Имаше една тема, която момичето интуитивно и старателно избягваше. Но веднъж се разсея и я засегна. Това беше темата за Трис Мериголд. Йенефер, сякаш с неохота, сякаш равнодушно, сякаш с банални, премерени въпроси, успя да измъкне всичко от Цири. При това очите й бяха сурови и непроницаеми.

Цири се досещаше за причините. Но колкото и да беше странно, вече не изпитваше раздразнение.

Магията успокояваше.

— Така нареченият Знак Аард, Цири, е много просто заклинание от групата на психокинетичните магии, основаващо се на насочването на енергията в определена посока. Мощността на тласъка зависи от концентрацията на волята на излъчващия и от вложената сила. Тя може да бъде значителна. Вещерите са усвоили заклинанието, възползвайки се от това, че то не изисква да се знае магическа формула — достатъчна е концентрацията и жеста. Затова са нарекли заклинанието Знак. Не знам откъде са взели наименованието, вероятно от Старата реч. Думата „ard“, както знаеш, означава „връх“, „висок“ и „най-висок“. Ако е така, то това наименование е много измамно, защото трудно може да се намери по-леко психокинетично заклинание. Ние, разбира се, няма да губим време и енергия за толкова примитивно нещо като един вещерски Знак. Ще изучаваме истинска психокинеза. Да потренираме със… Ето, с тази кошница под ябълковото дърво. Концентрирай се.