Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Но аз спечелих това пръстенче от Мира при игра на карти! И го носих само половин ден!

— О, половин ден е твърде много! Не го носи повече, моля те!

— Не разбирам защо не мога…

— Няма нужда да разбираш — отсече магьосницата, но гласът й не беше ядосан. — Моля те, не носи никакви украшения от този тип. Ако искаш, си втъкни цвете в косите. Изплети си венец. Но никакъв метал, никакви кристали, никакви камъни. Това е важно, Цири! Когато му дойде времето, ще ти обясня защо. Засега ми повярвай и изпълни молбата ми.

— Ти носиш звезда, обеци и пръстени! А на мен не ми е позволено? Защото съм… девственица?

— Грозно патенце. — Йенефер се усмихна и я погали по косата. — Какви са тези натрапливи мисли на тази тема? Вече ти обясних: няма никакво значение дали си девствена или не. Никакво. Утре си измий косата, виждам, че вече е време.

— Госпожо Йенефер?

— Да?

— А може ли… Нали се договорихме да сме искрени… Може ли да те попитам нещо?

— Можеш. Само че, в името на боговете, нека да не е относно девствеността.

Цири прехапа устни и дълго мълча.

— Какво да се прави — въздъхна Йенефер. — Така да бъде. Питай.

— Разбираш ли… — Цири се изчерви, прехапа устните си. — Момичетата в общата спалня постоянно клюкарят и разказват разни истории… За празника Белетейн и други подобни… А мен ме наричат сополанка, детенце, защото вече е време… Госпожо Йенефер, така ли е наистина? Как да науча дали е дошло времето…

— … Когато можеш да отидеш с мъж в леглото?

Цири се изчерви още повече. Мълча дълго, после вдигна глава и кимна.

— Всичко е много просто — каза безгрижно Йенефер. — Щом си започнала да мислиш за това, значи вече е време.

— Но аз изобщо не искам!

— А това изобщо не е задължително. Като не искаш — няма да го правиш.

— Аха. — Цири отново прехапа устни. — А такова… Мъжът… Как да разбера, че е точно този, с когото…

— … Можеш да отидеш в леглото?

— Аха.

— Ако изобщо имаш избор — усмихна се накриво магьосницата, — но нямаш голям опит, то първо трябва да оцениш леглото, а не мъжа.

Изумрудените очи на Цири се разшириха и се ококориха.

— Как така… леглото?

— Ами ето така. Тези, които изобщо нямат легло, трябва веднага да ги изключиш. След това от останалите ще отхвърлиш онези с мръсните и неподредени легла. А когато останат само онези с чисти чаршафи и оправени легла, ще избереш този, който най-много ти хареса. За съжаление този метод не гарантира стопроцентова сигурност. Можеш да направиш много голяма грешка.

— Шегуваш ли се?

— Не. Не се шегувам. Цири, от следващата нощ ще спиш тук, при мен. Пренеси багажа си. Явно в спалнята на послушничките губиш в празни приказки прекалено много време, което може да бъде използвано за почивка и сън.

След като усвои основните положения на ръцете, движенията и жестовете, Цири започна да учи заклинанията и формулите. Формулите бяха по-лесни. Бяха написани на Старата реч, която момичето познаваше отлично, и се запомняха лесно. Не я затрудняваше и сложната интонация при произнасянето. Йенефер явно беше доволна и от ден на ден ставаше все по-мила и симпатична. Все по-често правеха прекъсвания в обучението и си говореха за какво ли не, дори намираха удоволствие в тънките подигравки с Ненеке, която често посещаваше лекциите и упражненията, наежена като квачка, готова всеки момент да вземе Цири под крилото си и да я спаси от въображаемата строгост на магьосницата и от „нечовешките изтезания“ в процеса на обучение.

Цири изпълни указанията на Йенефер и се прехвърли в стаята й. Сега бяха заедно не само денем, но и нощем. Понякога обучението се провеждаше и през нощта: някои жестове, формули и заклинания не биваше да се прилагат на дневна светлина.

Доволна от успехите на момичето, магьосницата забави темповете на обучение. Вече имаха повече свободно време. Прекарваха вечерите в четене на книги. Цири си проправяше път през дебрите на „Диалози за природата на магията“ от Стамелфорд, „Държавата на стихиите“ от Гиамбатиста, „Естествена магия“ на Рихерт и Монк. Прегледа и произведения, които не беше в състояние да прочете изцяло, като „Невидимият свят“ на Ян Бекер или „Тайната на тайните“ на Агнес от Гланвил. Хвърли поглед и на древните, пожълтели „Кодекс“ от Мирте и „Ard Aercane“, а дори и на знаменитата, страшна „Dhu Dwimmermorc“, пълна с ужасяващи гравюри.

Взимаше и други книги, които не бяха свързани с магиите. Прочете „История на света“ и „Трактат за живота“. Не пропускаше и по-леките книги от библиотеката на храма. С пламнали бузи погълна „Игрички“ на маркиз Ла Креам и „Кралски дами“ на Ана Тилер. Прочете и „Несгодите на любовта“ и „Времето на Месечината“ — сборници от поетични произведения на известния трубадур Лютичето. Поплака над изящните, изпълнени със загадки балади на Еси Давен, събрани в малко, изящно подвързано томче, озаглавено: „Синята перла“.