Анджей Сапковски - Време на презрение

— Точно това е потвърждение, че е воден на каишка. — Кодрингер се закашля и изтри устни с кърпичката си. — Защото магьосническият камуфлаж не е никакъв камуфлаж, само дилетантите използват такива неща. Ако Риенс се криеше зад магическо було или илюзорна маска, за това би сигнализирала всяка магическа аларма, а такива аларми сега има практически на всяка градска порта. А магьосниците усещат безпогрешно илюзорните маски. И в най-голямата тълпа от хора, и в най-голямата навалица Риенс би привлякъл вниманието на всеки магьосник, също както ако от ушите му излизаше огън, а от задника — кълба дим. Повтарям, Риенс действа по поръчение на магьосник и действа така, че да не привлича вниманието на други магьосници.

— Някои го смятат за нилфгардски шпионин.

— Знам за това. Така мисли, например, Дийкстра, шефът на разузнаването на Редания. Дийкстра греши рядко, затова може да се приеме, че и този път е прав. Но едното не изключва другото. Момчето за всичко на магьосника може да е същевременно и нилфгардски шпионин.

— Което би означавало, че някой официално практикуващ магьосник шпионира за Нилфгард посредством своя таен помощник.

— Глупости. — Кодрингер се закашля и внимателно огледа кърпичката. — Магьосник да шпионира за Нилфгард? За какво му е? Заради пари? Смешно. Защото разчита на по-голяма власт под управлението на победоносния император Емхир? Още по-смешно. Не е тайна, че Емхир вар Емрейс държи изкъсо своите магьосници. Магьосниците в Нилфгард са със статута на служители — каквито са, например, конярите. И властта на магьосниците е не по-голяма от тази на конярите. Някой от нашите разюздани магове да реши да се бори за победата на император, който би го третирал като коняр? Филипа Ейлхарт, която диктува на Визимир Редански кралските укази и декрети? Сабрина Глевисиг, която прекъсва речите на Хенселт от Каедвен с удар на юмрук по масата и нарежда на краля да млъкне и да слуша? Вилгефорц от Рогевеен, който наскоро отговори на Демавенд от Аедирн, че в момента не разполага със свободно време за него?

— По-накратко, Кодрингер. Та какво за Риенс?

— Обичайното. Нилфгардското разузнаване се опитва да се добере до магьосника, привличайки за сътрудничество неговото момче за всичко. От това, което ми е известно, съдя, че Риенс не би се погнусил от нилфгардските флорени и не би се поколебал да предаде господаря си.

— А сега ти говориш глупости. Дори нашите разюздани магове биха съобразили, че са ги предали, а изобличеният Риенс би увиснал на бесилото. Ако извади късмет.

— Какво дете си, Гералт. Разкритите шпиони не ги бесят, а ги използват. Подхвърлят им фалшива информация, опитват се да ги направят двойни агенти…

— Не отегчавай детето, Кодрингер. Не ме интересуват нито задкулисните игри на разузнаването, нито политиката. Риенс върви по петите ми и искам да знам защо и по чие поръчение. Излиза, че е по поръчение на някакъв магьосник. Кой е този магьосник?

— Още не знам. Но скоро ще знам.

— „Скоро“ е прекалено късно за мен — процеди вещерът.

— Не изключвам да си се забъркал в някоя неприятна история, Гералт — изрече със сериозен тон Кодрингер. — Добре, че си се обърнал към мен, аз умея да измъквам от неприятни истории. По принцип и теб вече те измъкнах.

— Наистина ли?

— Наистина. — Адвокатът доближи кърпичката до устните си и се закашля. — Разбираш ли, колега, освен магьосника, и вероятно Нилфгард, в играта има и трета страна. Представи си, посетиха ме агенти от тайните служби на крал Фолтест. Имали си неприятности. Кралят им заповядал да търсят някаква изчезнала принцеса. Когато се оказало, че нещата не са толкова прости, агентите решили да се обърнат към специалист по не толкова прости дела. Излагайки проблема, те намекнаха на специалиста, че един вещер може да знае нещичко за изчезналата принцеса. Нещо повече — той може да знае дори къде се намира тя.

— И какво им отговори специалистът?

— Отначало изрази недоумение. Изненада се, че споменатият вещер не е затворен в тъмница, защото там чрез традиционните методи от него може да се измъкне всичко, което знае, и дори много от нещата, които не знае, но ще измисли, за да задоволи любопитството на разпитващите. Агентите отговориха, че техният шеф им е забранил това. Те обясниха, че вещерите имат много чувствителна нервна система и че при изтезания веднага умират, тъй като им се пръскат вените в мозъка — както се изразиха образно те. Затова им било заповядано само да следят вещера, но и тази задача не им се оказала по силите. Специалистът похвали агентите за благоразумието им и им заръча да се отбият след две седмици.