Анджей Сапковски - Време на презрение

— Бедняците не могат да си позволят и твоите услуги. Бедняците никога не могат да си позволят нищо и именно затова са бедняци.

— Удивително логично! И толкова новаторско, че спира дъха.

— Истината има тази особеност, че спира дъха. А истината е точно в това, че базата и опората на нашите професии са мерзавците. С тази разлика, че твоите вече са почти реликт, а моите са реални и набират сила.

— Добре, добре. Да преминем към делата.

— Отдавна е време да го направим — кимна Кодрингер и започна да гали котарака, който се напрегна и замърка силно, забивайки нокти в коляното му. — И нека се захванем с тези дела по реда на тяхната важност. Първо, моят хонорар, колега вещер, е двеста и петдесет новиградски крони. Разполагаш ли с такава сума? Или и ти си в категорията на загазилите бедняци?

— Нека първо се убедим, че си заработил тази сума.

— Ограничи убеждаването — изрече студено адвокатът — изключително до собствената си особа, и при това побързай. А когато се убедиш, сложи парите на масата. И тогава ще преминем към следващите по важност дела.

Гералт отвърза кесията от колана си и с дрънчене я запрати на масата. Котаракът моментално скочи от коленете на Кодрингер и избяга. Адвокатът скри кесията в чекмеджето на бюрото, без да провери съдържанието й.

— Изплаши котарака ми — каза той с явен упрек.

— Извинявай. Мислех, че звънът на монети е последното, от което може да се изплаши. Казвай какво успя да научиш.

— Този Риенс, който толкова те интересува — започна Кодрингер, — е доста тайнствена личност. Успях да установя само, че е следвал две години в магьосническото училище в Бан Ард. Изхвърлили го оттам, след като го уличили в дребни кражби. Пред стените на училището, както обикновено, дебнели агентите на каедвенското разузнаване. Риенс позволил да го вербуват. Не успях да установя какво е вършел за разузнаването на Каедвен, но обикновено обучават изхвърлените от магьосническото училище за убийци. Връзва ли се?

— Абсолютно. Давай нататък.

— Следващата информация е от Цинтра. Господин Риенс е лежал в затвора там. По времето на кралица Каланте.

— За какво?

— Представи си, за дългове. Лежал е кратко, някой го е измъкнал, като е платил дълговете му заедно с лихвите. Трансакцията е била извършена по банков път, от името на анонимен благодетел. Опитах се да проследя откъде идват парите, но след като минах през четири банки, се отказах. Този, който е измъкнал Риенс, е професионалист. И анонимността е била много важна за него.

Кодрингер млъкна, закашля се тежко и допря носната си кърпичка до устните си.

— И внезапно, след края на войната, господин Риенс се появил в Соден, в Ангрен и в Бруге — продължи той след малко, след като изтри устните си и погледна в носната кърпичка. — Променен до неузнаваемост или поне, ако се съди по поведението му, и по наличието на пари в брой, които изобщо не пестял. Що се отнася до името, наглият мерзавец не си направил труда да го промени — продължавал да използва името „Риенс“. И като Риенс започнал да издирва интензивно някои лица от женски пол. Навестил друидите от Ангренския кръг — тези, които приютяват сираци от войната. След известно време намерили тялото на един от друидите в близката гора — осакатено, със следи от изтезания. После Риенс се появил в Заречие…

— Знам — прекъсна го Гералт. — Знам какво е направил със селското семейство от Заречие. За двеста и петдесет крони разчитах на повече. Засега новина за мен беше само информацията за магьосническото училище и каедвенското разузнаване. Останалото го знам. Знам, че Риенс е безпощаден убиец. Знам, че е нагъл негодник, който дори не се опитва да се представя под фалшиви имена. Знам, че изпълнява нечия поръчка. Чия, Кодрингер?

— На някакъв магьосник. Този магьосник го е измъкнал от затвора. Ти самият ме информира, а и Лютичето потвърди, че Риенс използва магия. Истинска магия, а не фокусите, които би могъл да знае като студент, изхвърлен от академията. Следователно някой му помага, снабдява го с амулети, вероятно го обучава тайно. Някои от официално практикуващите магове имат такива тайни ученици и момчета за всичко, които да изпълняват нелегални или мръсни поръчки. На магьоснически жаргон това се нарича „водене на каишка“.

— Ако действаше, воден от магьосническа каишка, Риенс би се възползвал от камуфлажна магия. А той не променя нито името, нито външността си. Дори не е премахнал белега от изгаряне, причинен му от Йенефер.