Анджей Сапковски - Време на презрение

— Започвам да разбирам — обади се вещерът, на вид равнодушно — какви ще бъдат слуховете, които смятате да разпространите широко. Цири ще се окаже внучка на убийца на съпруга си?

— Не изпреварвай фактите, Гералт. Давай нататък, Фен.

— Каланте спасила живота си — усмихна се дребосъкът, — но короната все още й се изплъзвала. Когато след смъртта на Рьогнер Лъвицата се сдобила с абсолютна власт, аристокрацията отново се възпротивила категорично на нарушаването на законите и престъпването на традициите. На трона на Цинтра трябвало да седи крал, а не кралица. Поставили й въпроса директно — веднага щом малката Павета започне поне малко да прилича на жена, тя трябвало да се омъжи и съпругът й да стане новият крал. Възможността за повторен брак на безплодната кралица дори не била повдигната. Лъвицата от Цинтра разбрала, че може да разчита най-много на ролята на кралица-майка. Още по-лошо било това, че съпругът на Павета можел да се превърне в човека, който напълно да отстрани своята тъща от управлението.

— Отново ще бъда банален — предупреди Кодрингер. — Каланте се стараела да отложи задомяването на Павета. Отхвърлила предложението на първия кандидат, когато девойката била на десет години, и на втория, когато станала на тринайсет. Аристократите разгадали плановете й и поискали петнайсетият рожден ден на Павета да бъде последният й девически рожден ден. На Каланте й се наложило да се съгласи. Но още по-рано тя постигнала това, на което разчитала. Павета останала девойка прекалено дълго време. Най-накрая така я засърбяла крастата, че се нахвърлила на първия попаднал й скитник, който при това бил омагьосан и превърнат в чудовище. Имало и някакви свръхестествени обстоятелства, някакви предсказания, магии, обещания… Някакво Право на Изненадата. Нали, Гералт? Сигурно помниш какво се е случило по-нататък. Каланте повикала в Цинтра един вещер, а вещерът ги натворил едни… без да знае, че е манипулиран, свалил магията от чудовищния Таралеж, правейки възможна женитбата му с Павета. По този начин вещерът осигурил на Каланте запазването на трона. Връзката на Павета с размагьосаното чудовище била толкова голям шок за велможите, че те веднага одобрили изненадващия брак на Лъвицата с Ейст Туирсеах. Ярлът от островите Скелиге им се сторил по-добър от скитника Таралеж. По този начин Каланте продължила да управлява страната. Ейст, както и всички островитяни, се отнасял към Лъвицата от Цинтра с твърде голямо уважение, за да й противоречи в нещо, а изпълнението на кралските задължения просто го отегчавало. Така че той оставил управлението изцяло в нейните ръце. А Каланте, тъпчейки се с медикаменти и еликсири, примъквала съпруга си в леглото и денем, и нощем. Искала да управлява до последния си ден. И ако е кралица-майка, то поне да бъде на собствения си син. Но, както казах, големи амбиции, обаче…

— Вече го каза. Не се повтаряй.

— А княгиня Павета, съпругата на странния Таралеж, още по време на сватбената церемония носела подозрително свободна рокля. Отчаяната Каланте променила плановете си. Ако не е нейният собствен син, помислила си, нека поне да е синът на Павета. Но Павета родила дъщеря. Проклятие или какво? Обаче княгинята можела да ражда още. Тоест, би могла. Но станала жертва на загадъчен нещастен случай. Тя и този странен Таралеж загинали при неизяснени обстоятелства по време на корабокрушение.

— Не стигаш ли твърде далеч, Кодрингер?

— Само се опитвам да изясня ситуацията, нищо повече. След смъртта на Павета Каланте била сломена, но за кратко. Последната й надежда била внучката й. Дъщерята на Павета, Цирила. Цири, вилнеещото из царския двор въплъщение на дяволче. За някои любимка, особено за по-възрастните хора, защото им напомняла за Каланте в детските й години. За други… изрод, дъщеря на чудовищния Таралеж, над която, освен всичко друго, предявявал права и един вещер. И сега достигаме до същността на проблема — любимката на Каланте, явно подготвяна за приемница на престола, възприемана от някои като въплъщение на кралицата, Лъвчето, носещо кръвта на Лъвицата, още тогава някои считали, че няма права над трона. Цирила нямала добър произход. Павета сключила неравностоен брак, смесвайки кралската кръв с кръв на скитник с неизвестен произход.

— Хитро, Кодрингер. Но това не е вярно. Бащата на Цири не беше който и да било. Беше княз.

— Какви ги говориш? Не знаех. От кое кралство?

— От някакво на юг… От Маехт… Да, точно от Маехт.