Анджей Сапковски - Време на презрение

— Любопитно — промърмори Кодрингер. — Маехт отдавна вече е под властта на Нилфгард. Влиза в провинция Метина.

— Но си остава кралство — вметна Фен. — Там управлява крал.

— Управлява Емхир вар Емрейс — отсече Кодрингер. — Който и да седи сега на трона, той седи там по милостта и волята на Емхир. Но след като се заговорихме за това — провери кого е сложил Емхир за крал. Аз не помня.

— Вече търся. — Сакатият побутна колелата на креслото си, отдалечи се със скърцане към стелажите, свали оттам дебело руло от свитъци и се зае да ги преглежда, като хвърляше вече видените на пода. — Хм… Намерих го. Кралство Маехт. В герба си има сребърни риби и корона върху разделено на четири синьо-червено поле…

— Зарежи хералдиката, Фен. Кой е крал там?

— Хоет, наричан Справедливия. Избран чрез гласуване…

— … От Емхир от Нилфгард — довърши студено Кодрингер.

— … Преди девет години.

— Не е този — подхвърли бързо адвокатът. — Този не ни интересува. Кой е бил преди него?

— Минутка. Ето го. Акерспарк. Умрял…

— Умрял от остро възпаление на белите дробове, пробити с кама от убиец, изпратен от Емхир или от онзи другия, Справедливия. — Кодрингер отново демонстрира своята досетливост. — Гералт, споменатият Акерспарк събужда ли у теб някакви асоциации? Може ли да е бил таткото на този Таралеж?

— Да — потвърди вещерът след кратък размисъл. — Акерспарк. Спомням си, че Дуни наричаше така баща си.

— Дуни?

— Това беше името му. Беше княз, син на този Акерспарк…

— Не — прекъсна го Фен, загледан в свитъка. — Тук са изброени всички. Законнородени синове: Орм, Горм, Торм, Хорм и Гонзалес. Законнородени дъщери: Аля, Валя, Нина, Паулина, Малвина и Аржентина…

— Оттеглям обвиненията си срещу Нилфгард и Справедливия — заяви сериозно Кодрингер. — Акерспарк не са го убили. Той просто се е чифтосвал до смърт. Защото със сигурност е имал и незаконнородени деца, нали, Фен?

— Имал е. Доста. Но тук не виждам никой на име Дуни.

— Няма и да видиш. Твоят Таралеж, Гералт, не е никакъв княз. Дори и наистина онзи дървеняк Акерспарк да го е заченал някъде, между него и правото на титла са стояли — освен Нилфгард — дълга редица законнородени Ормове, Гормове и Гонзалеси с тяхното собствено, вероятно многобройно потомство. От формална гледна точка бракът на Павета е неравностоен.

— А Цири, като дете от неравностоен брак, няма права върху трона?

— Браво.

Фен се приближи със скърцане до масата, побутвайки колелата.

— Това е аргумент — каза той, вдигайки огромната си глава. — Само аргумент. Не забравяй, Гералт, че не се борим нито за короната на принцеса Цирила, нито за да я лишим от короната. От разпространените слухове трябва да следва, че момичето не може да се използва, за да се заграби Цинтра. И ако някой предприеме такъв опит, той лесно може да бъде поставен под съмнение. Момичето ще престане да бъде фигура в политическата игра, ще стане незначителна пешка. И в същото време…

— Ще й позволят да живее.

— От формална гледна точка, каква тежест има този ваш аргумент?

Фен погледна към Кодрингер, после към вещера.

— Не много голяма — призна той. — В Цирила тече кръвта на Каланте, макар и поразредена. В нормални условия може би щяха да я отстранят от трона, но сега условията не са нормални. Кръвта на Лъвицата има политическо значение…

— Кръв… — Гералт потри челото си. — Какво означава „дете на Старата кръв“, Кодрингер?

— Не разбирам. Някой, говорил за Цири, е употребил този израз?

— Да.

— Кой?

— Не е важно кой. Какво означава?

— Luned aeo Hen Ichaer — изрече внезапно Фен, отдалечавайки се от масичката. — Дословно това не означава „дете“, а „дъщеря на Старата кръв“. Хм… Старата кръв… Срещал съм това определение. Не помня точно къде… Като че ли ставаше въпрос за някакво елфическо предсказание. В някои версии на текста на пророчеството на Итлина, по-старите версии, се споменава Старата кръв на елфите, или Aen Hen Ichaer . Но ние тук не разполагаме с пълния текст на пророчеството. Трябва да се обърнем към елфите…

— Да оставим това — прекъсна го студено Кодрингер. — Няма нужда от допълнителни проблеми, Фен, няма нужда от предсказания и тайни. Благодаря ти засега. Всичко хубаво и плодотворна работа. Гералт, заповядай. Да се върнем в кантората.

— Твърде малък е, нали? — осведоми се вещерът, когато се върнаха в кабинета и седнаха в креслата си, от двете страни на бюрото. — Хонорарът. Прекалено нисък ли е?