Анджей Сапковски - Време на презрение

Кодрингер вдигна метален предмет с формата на звезда от бюрото и го повъртя между пръстите си.

— Прекалено нисък е, Гералт. Ровенето в елфическите предсказания за мен е дяволско натоварване, загуба на време и средства. Необходимо е да се намери подход към елфите, защото никой освен тях не е в състояние да разбере нищичко в записите им. В повечето случаи елфическите ръкописи са претъпкани със символика и акростихове, а понякога — направо с шифрована информация. Старата реч винаги е най-малко двузначна, а в писмен вид може да има и десет значения. Елфите никога не са били склонни да помагат на някого, който се опитва да разбере пророчествата им. А в наши дни, когато в горите тече кървава война с „катериците“, когато се стига до погроми, е опасно дори да се доближаваме до тях. Елфите може да ни обявят за провокатори, а хората — да ни обявят за предатели…

— Колко, Кодрингер?

Адвокатът замълча за минута, без да престава да си играе със стоманената звезда.

— Десет процента — изрече най-накрая.

— Десет процента от какво?

— Не се шегувай с мен, вещерю. Работата става сериозна. Все по-малко е ясно за какво става въпрос, а обикновено когато нещата не са ясни, със сигурност става въпрос за пари. Тогава процентите са ми по-мили от обичайния хонорар. Ще ми дадеш десет процента от това, което ще спечелиш от тази история. Разбира се, вече платената сума ще ти се приспадне. Ще съставим ли договор?

— Не. Не искам да те вкарвам в разходи. Десет процента от нула дава нула, Кодрингер. Аз няма да спечеля нищо от това, драги колега.

— Повтарям — не се шегувай с мен. Не вярвам, че действаш, без да имаш някаква изгода. Не вярвам, че зад това не се крие…

— Много слабо ме интересува в какво вярваш. Няма да има никакъв договор. И никакви проценти. Определи размера на хонорара за събраната информация.

— Всеки друг бих изхвърлил вън, като щях да съм сигурен, че се опитва да ме измами — закашля се Кодрингер. — Но ти, анахронични вещерю, си необичайно благороден и безкористно наивен. Това е в твоя стил — прекрасно и патетично-старомодно… Да си рискуваш живота напразно…

— Да не губим време. Колко, Кодрингер?

— Още толкова. Общо петстотин.

— Съжалявам — поклати глава Гералт, — но такава сума не ми е по джоба. Или поне засега.

— Повтарям предложението, което ти направих в самото начало на запознанството ни — изрече бавно адвокатът и продължи да си играе със звездата. — Приеми работа от мен и ще ти стане по джоба. Ще можеш да си позволиш и информацията, и други удоволствия.

— Не, Кодрингер.

— Защо?

— Няма да разбереш.

— Сега вече нараняваш не сърцето ми, а професионалната ми гордост. Защото аз се лаская с мисълта, че по принцип разбирам всичко. В основата на нашите професии лежи човешката низост, но ти упорито предпочиташ анахроничното пред съвременното.

— Браво — усмихна се вещерът.

Кодрингер отново се закашля, изтри устните си, погледна кърпичката, след което вдигна глава и впери в Гералт жълто-зелените си очи.

— Погледна ли в списъка на маговете, който лежеше върху масичката на Фен? Списъка на потенциалните работодатели на Риенс?

— Погледнах.

— Няма да ти дам списъка, докато не установя кой точно е онзи, когото търсим. Не се подвеждай от това, което си видял. Лютичето ми каза, че Филипа Ейлхарт най-вероятно знае кой стои зад Риенс, но не е пожелала да ти даде тази информация. Филипа не би тръгнала да прикрива някой случаен. Значи зад този боклук стои важна фигура.

Вещерът мълчеше.

— Пази се, Гералт. Ти си в сериозна опасност. Някой си играе с теб. Някой предвижда точно действията ти, някой просто направлява тези действия. Потисни арогантността и самонадеяността си. Този, който си играе с теб, не е вампир или върколак. Не са и братята Мишеле. Не е дори и Риенс. Дете на Старата кръв, по дяволите! Като че ли бяха малко тронът на Цинтра, магьосниците, кралете и Нилфгард, а на всичко отгоре и елфите ! Спри тази игра, вещерю, излез от нея! Разруши плановете им, направи това, което никой не очаква. Разкъсай тази безумна връзка, не допускай да те асоциират с Цирила. Остави я на Йенефер, а ти самият се върни в Каер Морхен и не си подавай носа оттам. Укрий се в планините, а аз ще се поровя в елфическите ръкописи — спокойно, без да бързам, задълбочено. А когато вече имам информация за Детето със Старата кръв, когато вече знам името на занимаващия се с тази история магьосник, ти ще си успял да събереш парите и ще направим размяна.