Анджей Сапковски - Господарката на езерото (том 2)

— Диагнозата ти е толкова точна, колкото и очевидна! Тук дори не е нужен оглед, достатъчно е само да се помирише. Йола, кърпа. Марти, все още тече силно; ако обичаш, отдели още малко от безценната си магия. Шани, притискане. Постави съдова клема, нали виждаш, че тече като река. Йола, нож.

— Кой надделява? — попита неочаквано раненият съвсем нормално, макар и леко нечленоразделно, и опули очи. — Кажете… кой… побеждава?

— Синко — Ръсти се наведе над отворената, кървава и пулсираща коремна ципа, — повярвай ми, ако бях на твое място, това щеше да е последното нещо, за което да се тревожа!

… и тогава на лявото крило и в центъра се разрази жестока и кървава битка, но колкото и големи да бяха яростта и натискът на нилфгардците, редовете им се разбиха в кралските войски, както вълна се разбива в скалите, защото тук бяха струпани подбрани войници, бойните роти на мариборската, визимската и третогорската бронирана пехота, както и ландскнехти, професионални наемници, които конницата не може да уплаши.

И се сблъскаха двете армии така, както морето се хвърля срещу твърдата скала, и се разрази бой, в който трудно можеше да се разбере кой взема връх, защото макар че морските вълни непрестанно се нахвърляха върху скалата и не утихваха, а отстъпваха само за да ударят отново, скалата си стоеше непоклатима и все си се виждаше сред бурните вълни.

По съвсем различен начин се развиваха събитията на дясното крило на кралските войски.

Също както опитен ястреб, който знае къде да се спусне и да нанесе смъртоносен удар с клюна си, така и фелдмаршал Мено Коехорн знаеше къде да удари. Събра в юмрук бронираните си дивизии, копиеносците от „Дейтвен“ и бронираната пехота от „Ард Феаин“ и нападна вражеските войски малко над Златното езеро, където се намираха ротите от Бруге. Бругенците се съпротивляваха геройски, но се оказаха по-слаби и по оръжие, и по дух. Не удържаха на нилфгардския напън. На помощ им се притекоха две бандери на Свободната рота под командването на стария кондотиер Адам Панграт и успяха да спрат Нилфгард, проливайки реки от кръв. Но така намиращите се на десния фланг джуджета от Свободния отряд се оказаха заплашени от обкръжаване и цялата кралска войска я застрашаваше разцепване.

Яре топна перото си в мастилницата. Някъде в градината се разкрещяха внучетата му и смехът им зазвъня като стъклени камбанки.

Но зоркият поглед на Ян Наталис веднага забеляза надигащата се опасност и той веднага осъзна какво става там. И без да се колебае, изпрати куриер при джуджетата със заповеди към полковник Елс…

При цялата си наивност на седемнайсетгодишен младеж, корнет 10 10 Корнет — войнско звание, младши офицер в кавалерията. — Б.пр. Аубри разбираше, че трябва да стигне до джуджетата и да се върне на командния хълм за по-малко от десет минути. В никакъв случай не повече. Не и при положение, че язди Чиквита, изящната и бърза като вятър кобила.

Но още преди да се добере до Златното езеро, корнетът разбра, че първо, не е ясно кога ще успее да достигне дясното крило, и второ, не е ясно кога ще успее да се върне. И освен това разбра, че пъргавината на Чиквита ще му бъде от голяма полза.

На полето западно от Златното езеро кипеше бой. Черните се биеха с бругенската конница, която защитаваше бойните редици на пехотата. Внезапно, пред очите на корнета, от групата хора и коне към река Хотла като парченца цветно стъкло се втурнаха в безпорядък стотици фигурки със зелени, жълти и червени наметала. След тях като черна река се устремиха нилфгардците.

Аубри рязко спря кобилата и дръпна юздата й, готов да се обърне и да побегне, да се махне от пътя на бегълците и преследвачите им. Но чувството за дълг взе връх. Корнетът се прилепи към шията на коня и препусна в зашеметяващ галоп.

Около него се разнасяха викове и ревове, като в калейдоскоп се мяркаха фигурки, проблясваха мечове, чуваше се звън и грохот. Няколко притиснати до езерото бругенци се съпротивляваха отчаяно, забили в земята около себе си знамена с котвени кръстове. На полето Черните довършваха разпръснатата, лишена от подкрепа пехота.

Изведнъж черно наметало с изображение на сребърно слънце закри гледката му.

— Evgyr, nordling !

Аубри изкрещя, подплашената от вика му Чиквита направи еленов скок, спасявайки му живота, и той се озова отвъд обсега на нилфгардския меч. Над главата му засвистяха стрели, пред очите му отново се замяркаха разноцветни фигури.