Анджей Сапковски - Господарката на езерото (том 2)

— Ъъъ… И тогава се събрал Конвентът на великите магистърки… Нашите почтени Майки… Ъъъ… Споменът за които ще живее вечно в сърцата ни… Тъй като… Ъъъ… Магистърките от Първата ложа… решили… Ъъъ… Решили…

— Послушнице Абонде. Не си готова. Оценка — незадоволителна. Седни си.

— Но аз учих, наистина…

— Сядай.

— За какъв дявол трябва да учим тези древни неща? — промърмори Абонде, сядайки на мястото си. — Кой днес се интересува от това? На кого му е нужно? И каква е ползата от него…

— Тишина! Послушнице Нимуе!

— Тук съм, госпожо магистър.

— Виждам. Можеш ли да отговориш на въпроса? Ако не, сядай и не ми губи напразно времето.

— Мога.

— Слушам те.

— Значи хрониките ни учат, че Конвентът на магистърките се събрал в замъка „Плешивата планина“, за да реши как да сложи край на пагубната война между императора на Юга и владетелите от Севера. Почтената Майка Асире, свята мъченица, обявила, че владетелите на Севера няма да спрат да воюват, докато не им изтече кръвта. А почтената Майка Филипа, свята мъченица, отвърнала: „Ще им дадем една голяма и кървава, страшна и жестока битка. Нека кръвта на армията на императора и войските на кралете да изтече в тази битка, и тогава ние, Великата ложа, ще ги принудим да сключат мир.“ Така и станало. Почтените Майки направили така, че да се проведе битката край Брена. А владетелите били принудени да сключат цинтрийския мир.

— Много добре, послушнице Нимуе. Бих ти дала отлична оценка… ако не беше онова „значи“ в началото на изложението ти. Изреченията не трябва да започват с думата „значи“. Седни. А сега за цинтрийския мир ще ни разкаже…

Удари звънецът, обявявайки междучасието. Но послушниците не скочиха да отбележат края на урока с викове и тропане по чиновете. Запазиха тишина и благовъзпитано спокойствие. Та нали вече не бяха деца, бяха в трети клас! На по четиринайсет години!

А това задължаваше.

— Е, тук няма какво да се добави. — Ръсти прецени състоянието на първия ранен, чиято кръв изтичаше върху доскоро девствено бялата операционна маса. — Бедрената кост е раздробена… Артерията не е разкъсана, иначе щяхте да ми донесете труп. Прилича на удар с брадва, като твърдото крило на седлото е изпълнило ролята на дърварски пън. Моля, погледнете…

Шани и Йола се наведоха. Ръсти потри ръце.

— Както вече казах, тук няма какво да се добави. Може само да се отнеме. На работа, Йола. Стегни бинта, силно. Шани — нож. Не този, а двуострия. За ампутации.

Раненият не сваляше очи от ръцете им, следеше действията им с погледа на изплашено, попаднало в капан животно.

— Малко магия, Марти, ако обичаш — кимна полуръстът, навеждайки се над пациента така, че да скрие всичко от погледа му. — Ще ампутирам, синко.

— Не-е-е! — зарева раненият, мятайки глава наляво и надясно, опитвайки се да се изтръгне от ръцете на Марти Содергрен. — Не иска-а-ам!

— Ако не го ампутирам, ще умреш.

— По-добре да умра… — Под влиянието на магията раненият беше започнал да говори по-бавно. — По-добре да умра… отколкото да остана сакат… Оставете ме да умра… Моля ви… Оставете ме да умра!

— Не мога. — Ръсти вдигна ножа и погледна към острието, към все още блестящата, неопетнена стомана. — Не мога да ти позволя да умреш. Така се случи, синко, че аз съм лекар.

Той решително заби острието и направи дълбок разрез. Раненият започна да вие. Диво, нечовешки.

Куриерът спря коня си толкова рязко, че изпод копитата му захвърчаха чимове. Двама адютанти се вкопчиха в юздата, опитвайки се да удържат покрития с пяна жребец. Куриерът скочи на земята.

— От кого? — извика Ян Наталис. — Кой те праща?

— Господин Де Руйтер… — едва промълви куриерът. — Спряхме Черните… Но имаме огромни загуби… Господин Де Руйтер моли за помощ…

— Няма помощ — след кратко мълчание отвърна конетабълът. — Трябва да издържите. Длъжни сте!

— А тук — посочи Ръсти с вид на колекционер, който показва своята колекция, — погледнете, прекрасен пример за рана в корема… Някой много ни е улеснил, като е направил любителска лапаротомия 9 9 Лапаротомия — оперативно отваряне на коремната кухина. — Б.пр. на този нещастник. Добре, че са го носили внимателно и не са разсипали по пътя важни органи… Тоест предполагам, че не са разсипали. Ти как смяташ, Шани? Защо изведнъж направи такава физиономия, момиче? Досега си познавала мъжете само отвън?

— Червата са повредени, господин Ръсти.