Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Хадралт извади извитите си мечове. Трепереше.

И тогава един от Бакърените маски каза:

— Капалах яде в колибата на сина си. За една нощ се разболя и умря. На заранта лицето му беше като син лишей.

— Тренис’галах? — Очите на Червената маска се присвиха зад прорезите на маската. — Ти си отровил баща си, Хадралт? Вместо да срещнеш мечовете му? Как изобщо стоиш тук?

— Отровата няма име — промърмори същото Бакърено лице.

— Заради мен оулите още живеят! — извика Хадралт. — Ти ще ги поведеш на заколение, Червена маско! Още не сме готови да се изправим срещу ледериите. Аз купувам оръжия — да, има ледерии, които вярват, че нашата кауза е справедлива. Отстъпваме бедна земя и получаваме чудесни железни оръжия — а сега ти идваш и разваляш плановете ми!

— Виждам ги тези оръжия — каза Червената маска. — В ръцете на мнозина от воините ти. Изпитани ли са в битка? Ти си глупак, Хадралт, да вярваш, че си спечелил в тази сделка. Търговците, с които се срещаш, са наемници на Фактора — той се облагодетелства и от двете страни в тази война…

— Лъжа!

— Бях в Дрийн — каза Червената маска. — Преди по-малко от две седмици. Видях фургоните и сандъците им със захвърлените им оръжия, железните мечове, които ще се строшат при първия удар в щит. Оръжията се чупят, губят се, но това си приел ти, заради това отстъпваш земя — земя, която е дом за прахта на предците ни. Дом за духовете на Оул, земя, която е пила оулска кръв.

— Ледерийските оръжия…

— Трябва да се взимат от труповете на войници — това са оръжията, заслужаващи името си, Хадралт. Ако трябва да прилагаш техния начин на бой, трябва да използваш подобаващи оръжия. А точно за това явно не си подготвен. И тъй, Хадралт, принуден съм да заключа, че си знаел истината. Ако е така, то търговците са ти плащали с повече от оръжия. Взе ли от монетите им, бойни главатарю? Знаят ли родствениците ти за купчината монети, която криеш в колибата си?

Видя как Бакърените лица бавно се отдръпнаха от Хадралт — бяха осъзнали измяната, която водачът им бе извършил спрямо тях, спрямо всички оули.

— Смятал си да се предадеш, нали? — продължи Червената маска. — Предложили са ти имение в Дрийн, нали? И роби и Длъжници, които да ти угаждат. Канил си се да продадеш нашия народ, историята ни…

— Ние не можем да спечелим!!!

Последните думи на Хадралт. Три остриета изригнаха от гърдите му, забити в гърба му от собствените му Бакърени лица. С разширени от изумление очи първородният син и убиецът на Капалах, последния достоен водач на клана ганеток, зяпна Червената маска. Кривите мечове паднаха от ръцете му, той залитна напред и се изхлузи от остриетата с грозен съскащ звук, незабавно последван от швирнала кръв.

Очи — вече празни в смъртта. Тялото на Хадралт се строполи по лице в прахта.

Червената маска намести ригтата в коланите на гърба си и каза високо:

— Зърната падат от короната на стръка. Което е увредено там, прави всяко от децата му слаби. Проклятието на страхливостта свърши в този ден. Ние сме оул и аз съм вашият боен главатар. — Замълча, огледа събралите се и добави: — Ще ви поведа на война.

На хълма над просналия се стан Масарч направи жест към слънцето и небето, към земята и вятъра.

— Червената маска вече властва над оул.

Вдясно от него Крайсос изсумтя:

— Нима се съмняваше, че ще успее, Масарч? Кечра пазят фланговете му. Той е връхлитащата река от кръв и той ще наводни тези земи. И както ледериите ще се давят в нея, тъй ще се давим и ние.

— Ти излъга в смъртната нощ, Крайсос, и затова все още те е страх от смъртта.

От другата страна на Масарч изсумтя Тивин.

— Билката блидин бе изгубила силата си. Не хвана никой от двама ни през нощта. Аз крещях на земята, Масарч. Крещях и крещях. И Крайсос също. Не ни е страх от онова, което иде.

— Хадралт беше убит от своите воини — каза Масарч. — В гръб. Това не вещае добро.

— Грешиш — каза Тивин. — Думите на Червената маска ги обърнаха всичките. Не мислех, че такова нещо е възможно.

— Подозирам, че ще го казваме често — отбеляза Крайсос.

— Трябва да слезем долу — каза Масарч. — Ние сме първите му воини, а зад нас вече са десетки хиляди.

Тивин въздъхна.

— Светът се промени.

— Ще живеем много повече, искаш да кажеш.

Младият воин го погледна и отвърна:

— Това ще го реши Червената маска.

Брол Хандар яздеше до Атри-Преда по дирята на търговския керван. Все още бяха на един ден от портите на Дрийн. Войниците зад тях бяха смълчани, едва сдържаха гнева си и мечтите си за мъст, несъмнено. Имаше части конница на блуроуз, разположени в Дрийн скоро след анексирането на самия Блуроуз. Доколкото Брол Хандар разбираше, завземането на Блуроуз не беше минало така безкръвно, както с Дрийн. Някаква сложна религия бе помогнала за обединяването на изпитващите взаимна неприязън части от населението, водени от загадъчно жречество, което ледериите не бяха успели да унищожат напълно. Все още съществуваха бунтовнически групи, главно в планините, обкръжаващи западната страна на територията.