Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

— Само да посмее той…

Последната фраза си беше не повече от шепот. Странна фраза.

Но пък старците са склонни към подобни ексцентричности.

Атри-Преда Биват слезе от коня и закрачи през отломките. Лешояди и врани прехвърчаха от едно подуто тяло на друго, объркани сякаш от обилния пир. Въпреки усилията на хранещите се с мърша твари за нея бе ясно, че естеството на това клане е необичайно. Огромни мечове, грамадни нокти и зъби бяха избили тези нещастни заселници, войници и търговци на добитък. А онова, което бе избило хората тук, беше нанесло удар и преди — конната част, която бе подгонила Червената маска от северната порта на Дрийн, бе застигната от същата съдба.

До нея крачеше Надзорника Брол Хандар.

— Има демони, способни на това — рече той. — Като онези, които К’риснан призовават по време на война… макар рядко да прибягват до зъби и нокти.

Биват спря до едно загаснало огнище и посочи пръстта до него.

— Вашите демони оставят ли следи като тези?

Едурът погледна и след миг мълчание каза:

— Не. Това тук наподобява гигантска нелетяща птица.

— Гигантска? — Тя го погледна през рамо и тръгна.

Войниците също мълчаливо оглеждаха опустошения лагер. Конният авангард чакаше на възвишението.

Стадата родара и мириди бяха откарани, следите им се виждаха ясно. Откарани на изток. Първо беше тръгнало стадото родара, миридите просто ги бяха последвали. Възможно беше да се догонят миридите, ако ледерийската част препуснеше с все сила. Биват подозираше, че нападателите няма да се задържат, за да се погрижат за по-бавно движещите се животни.

— Е, Атри-Преда — попита Брол Хандар зад нея. — Ще ги гоним ли?

Тя не се обърна.

— Не.

— Факторът ще е ужасно недоволен от решението ви.

— Това засяга ли ви?

— Ни най-малко.

Тя замълча. Надзорникът ставаше все по-уверен в назначението си. По-уверен или по-непредпазлив — в тона на Тайст Едур се долавяше презрение. Разбира се, това, че бе решил да придружи експедицията, бе достатъчно доказателство за укрепващата му независимост. При все това тя почти изпитваше съжаление към него.

— Ако този, Червената маска, може да призовава такива демони — продължи Брол Хандар, — ще е най-добре да се придвижваме с войска, придружени от ледерийски и едурски магове. Следователно подкрепям решението ви.

— Радвам се, че схващате военната логика, Надзорник. В този случай дори желанията на Фактора са без значение за мен. Аз съм първо и преди всичко офицер на империята.

— Да, така е. А аз съм представителят на императора в този район. Точка.

Тя кимна.

След няколко мига Тайст Едур въздъхна.

— Сърцето ми се къса, като виждам толкова много избити деца.

— Надзорник, ние сме не по-малко усърдни в избиването на оули.

— Това също ми къса сърцето.

— Такава е войната.

Той изсумтя, после каза:

— Атри-Преда, това, което става из тези равнини, не е просто война. Вашите ледерии са предприели кампания на изкореняване. Ако ние, едурите, бяхме решили да прекрачим този праг, нямаше ли да ни наречете варвари? Вие не държите високата позиция в този конфликт, колкото и да се стараете да оправдаете действията си.

— Надзорник — каза хладно Биват, — изобщо не ме интересуват оправдания, нито високата морална позиция. Твърде дълго съм била войник, за да вярвам, че такива неща имат някакво значение за действията ни. Правим това, което можем да направим. Тук са били избити граждани на Ледер. Моя отговорност е да отвърна на това — и ще го направя.

— И кой ще спечели?

— Ние, разбира се.

— Не, Атри-Преда. Вие ще загубите. Както и оулите. Победителите са хора като Фактора Летур Аникт. Уви, хора като Фактора гледат на вас и на войниците ви не по-различно от начина, по който гледат на враговете си. Вас ще ви използват, а това значи, че много от вас ще умрат. На Летур Аникт му е все едно. На него му трябва да спечелите тази победа, но извън това нуждата му от вас приключва… докато не се намери нов враг. Кажете ми, нима империите съществуват само за да поглъщат? Никаква стойност ли няма в мира? В реда, просперитета, стабилността и сигурността? Нима единствените достойни награди са купищата монети в съкровищницата на Летур Аникт? Той ще си ги има — всичко останало е мимолетно и полезно само доколкото служи на него. Атри-Преда, вие в действителност сте по-долу и от Длъжник. Вие сте роб — не греша в това, защото съм Тайст Едур, който притежава роби. Роб, Биват. Така хората от типа на Летур Аникт гледат на вас.