Стивън Ериксън - Вихърът на Жътваря

Тъй или иначе, старата ледерийска политика на прехвърляне на части на блуроуз в далечни провинции на империята продължаваше и под едурска власт и това определено бе признак, че рисковете си остават. Брол Хандар се чудеше как ли се справя новоназначеният Надзорник в Блуроуз и си напомняше да установи контакт с колегата си — стабилността в Блуроуз бе важна, тъй като всяко разпадане на главния снабдителен маршрут на Дрийн и загубата на търговския партньор можеше да се окаже пагубна, ако положението в Оул’дан доведеше до открита война.

— Изглеждате замислен, Надзорник — подхвърли Биват.

— Логистика — измърмори той.

— Ако под това имате предвид военна, тези потребности са моя отговорност.

— Нуждите на армията ви не може да бъдат удовлетворени в изолация, Атри-Преда. Ако този конфликт ескалира, както съм убеден, че ще стане, тогава и Факторът не може да гарантира, че няма да се появи недостиг, особено сред цивилните в Дрийн и околните селища.

— При пълномащабна война, Надзорник, нуждите на военните винаги имат предимство. Освен това няма причина да очакваме недостиг. Ледериите са опитни в тези неща. Цялата ни система на транспорт е изградена съобразно нуждите от експанзия. Ние владеем пътищата, необходимите морски маршрути и търговски съдове.

— Въпреки това остава една теснина, която може да се запуши — изтъкна Брол Хандар. — Планините в Блуроуз.

Тя го изгледа изненадано.

— Основните търговски стоки на изток през тези планини са роби и някои луксозни храни от далечния юг. Блуроуз, разбира се, е прочута с минералните си богатства, тъй като произвежда качествено желязо, което съперничи на ледерийската стомана. Калай, мед, олово, вар и горящ камък, както и кедър и бор — всичко това е в изобилие, а морето Блуроуз изобилства с треска. В замяна огромните ферми на Дрийн ежегодно произвеждат богат зърнен урожай. Надзорник, май сте грешно осведомен за въпросните материални нужди. Недостиг няма да има…

— Може би сте права. — Той замълча, после продължи: — Атри-Преда, доколкото разбирам, Факторът е развил оживена търговия на нискокачествено оръжие и броня през планините Блуроуз. Тези оръжия на свой ред се продават на оулите, в замяна на земя или поне на край на споровете за земя. Досега са били изпратени над четиристотин фургона. Макар Факторът да отговаря за десятъка, няма никакво официално признаване, нито облагане на тези стоки. От това мога само да заключа, че през тези планини без никакво официално одобрение се движат много други стоки.

— Надзорник, независимо от контрабандните операции на Фактора, планините Блуроуз в никакво отношение не са „запушалка“, ако говорим за необходимото продоволствие.

— Надявам се да сте права, особено предвид скорошните провали по този път.

— Моля? Какви провали?

— Последният товар с нискокачествено военно снаряжение не е пристигнал. Нещо повече — укреплението в прохода е разрушено и разположената там ледерийска част е разгромена.

— Какво? Не съм чувала такова нещо! Цяла рота — разгромена?

— Така изглежда. Уви, само това беше информацията, която ми осигуриха. Освен оръжията не бях сигурен какви други стоки е загубил Факторът в този товар. Ако, както казвате, нищо по-съществено не е попаднало в ръцете на разбойниците, съм донякъде облекчен.

Дълго никой от двамата не проговори. Брол Хандар беше убеден, че мислите на Атри-Преда кипят, най-вероятно въвлечени във въртопа на объркването — несигурността колко знае Брол и оттам — Тайст Едур, за незаконните дейности на ледериите. А може би още по-голямо неудобство изпитваше от степента, в която самата тя бе останала в неведение за скорошните събития в Блуроуз. Това, че е потресена, му подсказваше, че не е толкова агент на Летур Аникт, колкото се бе опасявал.

Накрая реши, че е изчакал достатъчно дълго, и каза:

— Атри-Преда, тази предстояща война с оулите… Кажете ми, решили ли сте колко попълнение на силите ви според вас ще е необходимо, за да се постигне победа?

Тя примига, очевидно мислеше за съвсем други неща. Но все пак отговори на въпроса му.

— Убедени сме, че оулите в най-добрия случай могат да изкарат на бойното поле осем до девет хиляди воини. Със сигурност не повече от това. Като армия, те са недисциплинирани, делят се заради стари кланови вражди и съперничества, а стилът им на воюване е неподходящ за бой като цялостна част. Поради това лесно могат да бъдат разбити. Общо взето, предпочитат да правят набези и засади, държат се на малки отряди и се стремят да си запазват възможност за измъкване. В същото време абсолютната им зависимост от техните стада и уязвимостта на главните им лагери неизбежно ще ги принуди да стоят на място и да се бият — при което ще ги унищожим.