Стивън Ериксън - Лунните градини

Надигна се от скривалището си до гроба на Лорн — грамада от камъни — и изтупа пожълтелите борови иглички от коленете си. „Виж ме само. Доскорошен агент на адюнктата, а сега — войник. Най-сетне войник.“ Усмихнат, той тръгна надолу към взвода си.

„Ще чакам да дойде един войник тогава.“

Спря, после се усмихна и продължи.

— Виж, това вече не беше въображението ми.

Гемията лениво се носеше покрай южния бряг, към Давран и речното устие. Опрял лакти на планшира, Калам се взираше към назъбените, покрити със сняг планински върхове на север. До него стоеше още един пътник, невзрачен и неразговорлив.

Единствените гласове, стигащи до ушите на убиеца, бяха на Апсалар и Крокъс. Гласовете на младите звучаха възбудено, всеки се виеше около другия в неуловим танц, все още търсещ съпътстващите го думи. Калам бавно се усмихна. От много време не беше слушал такава невинност.

След малко Крокъс дойде при него, духът на чичо му се бе вкопчил в рамото му.

— Кол казва, че столицата на империята, Унта, била голяма колкото Даруджистан. Вярно ли е?

Калам сви рамене.

— Може би. Само че е много по-грозна. Но не мисля, че ще имаме възможност да я видим. Итко Кан е на южното крайбрежие, а Унта е в залива Картуул, на северното. Липсва ли ти вече Даруджистан?

На лицето на Крокъс се изписа жал и той сведе очи към вълните.

— Само някои хора там.

— Знам какво изпитваш, Крокъс — изсумтя убиецът. — Да му се не види, я го виж само Фидлър — умърлушил се е все едно, че някой му е отрязал ръцете и единия крак.

— Апсалар още не може да повярва, че си създадохте всичките тези главоболия заради нея. Не помни да сте я обичали много във вашия взвод.

— Не помни ами! Откъде да помни? Апсалар е рибарско девойче от някакво бедно селце. И е много далече от дома си.

— А бе, не е само това тя — промърмори Крокъс. Държеше в ръката си някаква монета и разсеяно си играеше с нея.

Калам го изгледа рязко, но каза безучастно:

— Прав си.

Крокъс кимна, вдигна монетата и я огледа. После попита:

— Ти вярваш ли в късмета, Калам?

— Не — изръмжа убиецът.

Крокъс се ухили щастливо.

— И аз. — И подхвърли монетата във въздуха.

Двамата я изгледаха как се спусна към водата, как блесна веднъж и потъна във вълните.

А на носа Трошачът на кръгове бавно кимна. Змиорката щеше да се зарадва на новината, да не говорим какво облекчение щеше да изпита. После отново извърна очи на запад и се зачуди какво ли ще е, когато престане да живее безименен на този свят.

Стивън Ериксън. Лунните градини

Американска, първо издание

Редактор: Иван Тотоманов

Оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов, 2004 г.

ИК „Бард“ ООД, 2004 г.

Съжалявам (англ.). — Бел.прев.

Чудесния (англ.). — Бел.прев.

Нощен мраз (англ.). — Бел.прев.

Whiskeyjack (англ.) — Буквално: крадлива птица. — Бел.прев.

Инструмент (англ.). — Бел.прев.

Сляпата (англ.). — Бел.прев.

Игра на думи: sorry (англ.). — Прощавай. — Бел.прев.