Стивън Ериксън - Лунните градини

— Избягала е. — Той притича бързо до жената Тайст Андий, наведе се и я огледа. Беше мъртва. — Скоро ще разбера името ти — прошепна той. — И ще го запомня.

— Трябва да тръгвам! — заяви Крокъс.

Внезапната паника в гласа на момчето учуди Барук.

— В смисъл — продължи Крокъс, — ако всичко тук е приключило, нали.

— Вярвам, че да — отвърна алхимикът. — Благодаря ти, Крокъс. За умението да хвърляш тухли.

Момчето отиде до вратата, спря, после подхвърли една монета във въздуха, хвана я и се усмихна.

— Мисля, че беше повече късмет.

И си излезе.

Капитан Паран се наведе над леглото на Кол и каза:

— Още спи. — Обърна се към Уискиджак. — Започвай.

Калам и двамата сапьори бяха дошли преди няколко минути. Дотук, разсъди сержантът, нямаше загуби, въпреки че бронята на капитана беше здраво очукана, а изражението му, когато влезе с тялото на Лорн на ръце, предупреди Уискиджак да не рови много за душевното му състояние. Сега тялото на адюнктата беше на другото легло, вкочанено и бяло, със странно иронична усмивка на безкръвните устни.

Сержантът огледа всички в стаичката; хората, които познаваше толкова добре, го гледаха и чакаха. Погледът му се спря на Сори, или Апсалар, както се наричаше тя сега. Каквото и да й беше направил Малът, беше станала по-различна от девойката, която познаваше. Дори самият Малът сигурно не беше много наясно какво е направил. Определени спомени и умения се бяха освободили, а с тях — и горчиво познание. В очите й имаше болка, напластена от години, преживени в ужас, и в същото време тя като че ли успяваше да я овладее, като че ли намираше начин, сила да надмогне онова, което бе представлявала. Единствените й думи при срещата им бяха: „Искам да се върна у дома, сержант.“

Той нямаше възражения, макар че не му беше много ясно как Апсалар смята да прекоси два континента и един океан между тях.

Уискиджак посегна към увитите в парцал кости, сложени на масата, и отвърна на заповедта на Паран:

— Слушам, сър.

Спареният миришещ на пот въздух в малката стая се изпълни с напрежение. Уискиджак се поколеба. По улиците на Даруджистан се бе разразила битка и Бързия Бен бе потвърдил смъртта на Властелина на Галайн. Всъщност черният чародей все още изглеждаше в шок. Сержантът въздъхна и разтри наскоро изцерения си крак, след което изправи двата кокала на масата.

Контактът последва незабавно. Гробовният глас на Върховен юмрук Дужек изпълни стаята:

— Крайно време беше, Уискиджак! И не си прави труда да ми разправяш за Властелина на Галайн — Тайсхрен е в кома от събитието, или нещо такова. Всички в щаба чуха врясъците му. Много ясно, че Аномандър Рейк е ликвидирал звяра. Друго какво?

Уискиджак погледна към Паран и той му кимна.

— Играта на адюнкта Лорн се провали — заговори сержантът. — Мъртва е. Прибрахме тялото й. Пресечките остават минирани — не ги взривяваме, Върховен юмрук, защото вероятно ще отворят каверните с газ под града и ще изпепелят всички ни. Така че… — Той вдиша дълбоко, усетил боцкане в крака си — Малът беше направил каквото можеше, и то бе много, но малко все пак беше останало и го караше да се чувства уязвим. — Така че — тихо повтори той, — ние се оттегляме, Върховен юмрук.

Дужек помълча малко, след което изпъшка.

— Проблеми, Уискиджак. Първо, май ще загубим Пейл. Както подозирах, Каладън Бруд е оставил Пурпурната гвардия да се отправя на север и дойде тук с неговите Тайст Андий. Води и риви, както и баргастите на Джорик, които наскоро сдъвкаха Златните моранти. Второ, става все по-лошо. — Върховният юмрук шумно преглътна. — Седемте града до една седмица вероятно ще се вдигнат на открито въстание. Императрицата го знае. Някакъв Нокът от Дженабарис пристигна преди половин час, търсеше Тайсхрен. Хората ми са го хванали. Уискиджак, той носеше писмо от императрицата за Тайсхрен. Обявен съм извън закона. Официално е и Тайсхрен трябваше да ме арестува и да ме екзекутира. Вече сме сами за себе си, приятелю.

В стаята се възцари тишина. Уискиджак затвори за миг очи.

— Разбрано, Върховен юмрук. Е, кога тръгвате?

— Изглежда, Черните моранти са с нас… не питай защо. Както и да е, утре заранта имам преговори с Каладън Бруд и Каллор. Подозирам, че това ще реши нещата. Или ще ни оставят да си тръгнем, или ще ни избият и ще вземат Пейл. Всичко зависи от това какво знае той за Пророка на Панион.

— Ние имаме среща с няколко Черни моранти след два дни, Върховен юмрук — каза Уискиджак. — Чудя се дали са се досетили какво става, когато се уговорихме. Все едно, те ще ни докарат при вас, където и да сте.