Стивън Ериксън - Лунните градини

Мурильо въздъхна и обясни:

— Ралик го няма. Сега в градината на Кол име една доста необичайна къща.

— Ах, колко неща бяха разбудени в една-едничка фраза! — Круппе се наведе към Крокъс. — Докато, несъмнено, тайната, непреодолима грижа на момъка в момента засяга съдбата на една честна млада девица, чийто живот бе спасен в последния миг от едно благородно синче на име Горлас, представете си. Спасено, твърди Круппе, от цял тон зидария, срутила се от една стена. Каква ирония, наистина. Момата едва не припадна от радост.

— Какви ги приказваш? — намръщи се Крокъс. — Кой е бил спасен?

Мурильо изсумтя.

— Струва ми се, скъпи Круппе, господарю на Даруджистан, че имаш предвид друга честна девица.

— Тя не е честна, между другото — заяви Крокъс.

Круппе изду бузи.

— Трябва да попиташ боговете, момко, и те ще ти кажат, че самият живот не е честен. Е, интересува ли те как имението на лейди Симтал тази нощ току-що стана имение на Кол? Или умът ти дотолкова е обладан от тази твоя нова любов, че дори съдбите на другите ти скъпи приятели — Круппе включително — заслужават такваз липса на интерес?

Крокъс настръхна.

— Разбира се, че ме интересува!

— В такъв случай разказът започва, както винаги, с Круппе…

— Тъй рече Змиорката — простена Мурильо.

Слънцето огря утринните мъгли, проснали се над езерото като бял щит. Долу на брега разбудилите се вълни поклащаха рибарска лодка. Непривързана, тя скоро щеше да се измъкне от плена на камъчетата.

Малът помогна на Уискиджак да се качат на една издадена над брега скала и двамата седнаха. Лечителят загледа Бързия Бен, който стоеше умърлушен и се взираше над езерото. Лунният къс бе надвиснал ниско над хоризонта, озарен от златно сияние на фона на раздрания черен базалт.

— Отива на юг — изсумтя Малът. — Интересно, какво ли означава това?

Уискиджак примижа срещу блясъка и заразтрива слепоочията си.

— Пак ли главоболие? — попита Малът.

— Вече не е толкова зле — отвърна побелелият мъж.

— Кракът те притеснява — измърмори лечителят. — Трябва още малко да поработя върху него, ама и ти трябва малко да отдъхнеш.

— Веднага щом ми остане време — ухили се Уискиджак.

Малът въздъхна.

— Ще поработим тогава.

От гористия склон зад двамата Хедж извика:

— Идват!

Лечителят помогна на Уискиджак да стане и прошепна:

— По дяволите! Все пак можеше да е и по-зле, нали, сержант?

Уискиджак погледна ядосано към езерото.

— Три загуби не са чак толкова много, като помислиш.

На лицето на Малът се изписа жал, но той си замълча.

— Да тръгваме — изръмжа Уискиджак. — Капитан Паран мрази разтакаването. Пък и Черните моранти може би носят добри новини. Малко разнообразие все пак.

Бързия Бен ги изгледа от брега. Малът крепеше сержанта нагоре по склона. Време ли беше, зачуди се той. Човек не можеше да си позволи никакво отпускане, за да остане жив в този занаят. Най-добрите замисли действат прикрити зад други замисли, а когато трябва да направиш лъжливия ход, направи го без колебание. Най-трудното е другата ръка да остане скрита.

Жегна го съжаление. Не, не му беше времето. Нека да си отдъхне малко старецът. Но пък нямаше начин да не го направи — не биваше. Планът беше окончателен.

— Уискиджак ще побеснее като разбере — прошепна той.

Капитан Паран чу гласовете им откъм брега, но не тръгна към тях. „После.“ Замесването му с асценденти му беше вляло някакъв нов усет… а може и да беше от отатаралския меч в ножницата на бедрото му. Но ето, че вече я усещаше — навлизаща почти в пълнолетието си, пълничка, каквато я беше познавал, усмихваща се с измамно сънените си очи под тежките клепачи, загледана в утринното небе.

„Ще дойда при теб — обеща й той. — Когато този Пророк на Панион и неговата проклета свещена война бъдат съкрушени, ще дойда при теб, Татърсейл.“

„Знам.“

И се вцепени. Този глас в главата му не беше неговият. Или беше? Изчака, и изчака още. „Татърсейл? — Отвърна му тишина. — Ех, въображението ми, нищо повече. Да си въобразя, че ще си спомниш толкова много от предишния си живот, че ще намериш чувствата, които някога изпитваше към мен, ще ги намериш и отново ще ги изпиташ — какъв съм глупак.“