Хедер Меспи - Билкова отвара и рог от еднорог

Победител от първата схватка за кан-император бе Лачин. Трибуните го приветстваха с викове. Настъпи време за почивката преди следващото състезание — бой с бойна брадва и кинжал.

Загарда въздъхна с облекчение, въпреки че Ермиар бе завършил състезанието паднал на земята. Не й допадаха тези борби и демонстрации на сила, но щяха да погледнат с лошо око на липсата й, затова не се махаше, ала зяпаше повече в публиката, отколкото на терена. Бе сред стети, облечена като тях и седнала в централната част, покрита с дървен заслон. Вече не трепереше и не се притесняваше толкова в тази среда, но все още се чувстваше неловко и не на мястото си.

Всички се изправиха и тръгнаха към лагера. Бе предвидено достатъчно време за обяд и дори за кратък сън. Сестрите на Ермиар вървяха редом с нея и бъбреха възбудено. Обсъждаха битката и се ядосваха на победителя, приемаха успеха му едва ли не като лична обида, особено след първоначалния триумф на Севар и достигането на Ермиар до финалния сблъсък.

Докато се придвижваха сред тълпата, Загарда едва зърна в далечината почти скрития сред дърветата силует на красивата кобила. Силно й се прииска да погледне още един път отблизо необикновеното животно. Влечеше я неудържимо натам, въпреки очевидното недоволство на русата стопанка на коня.

— Трябва да видя някого — измънка тя на спътничките си, — скоро ще се върна.

Те не й обърнаха особено внимание, заети да обсъждат най-вероятния победител в турнира.

— Вземи охрана или поне някоя придружителка със себе си — предложи й Алгара, но Загарда отказа и тръгна сама към мястото, където стоеше кобилата. Колкото повече се приближаваше, толкова повече се вълнуваше. Чудеше се дали конят е толкова красив, колкото го помнеше от срещата им сутринта, или самата тя все още е била под влиянието на нощните си сънища.

Не бе сбъркала. Звездолика, както я нарече русата й собственичка, бе вълшебно създание, сякаш непринадлежащо на този свят. Загарда преодоля притеснението си и се приближи към русата и тримата й спътници, които се бяха разположили в близост до завързаните коне. Изведнъж една космата глава се надигна неочаквано от тревата и стресна девойката. Дурум подуши въздуха в нейната посока, успокои се и отново легна в краката на единия от мъжете.

— Добра среща — притеснено поздрави Загарда.

Още когато я зърнаха, че се приближава към тях, четиримата млъкнаха в очакване. И тримата мъже отвърнаха в един глас на поздрава й:

— Добра среща.

Само русата девойка нищо не каза. Гледаше я сърдито изпод вежди и дъвчеше порозовелите си от притока на кръв устни.

— Идвам заради кобилата. Много е красива и все ми е пред очите — откровено каза Загарда, а по страните и се разля руменина — каква е тая порода?

— Не е породиста — троснато каза Бендидора.

— Тцъ, тцъ, тцъ, виж я ти! — Вананд с възмущение изгледа Бендидора и се обърна към Загарда:

— Момиче, като си идеш после оттук, да си умиеш хубаво лицето, уроки ще те хванат, да знаеш.

— Тебе пък кой ли те пита — заяде се Бендидора, — да не би да съм излъгала! Такава порода няма, следователно не е породиста. Мелез е.

— Може ли да ида при нея? — запита Загарда, която така или иначе не се интересуваше от породата. Бе попитала ей така, колкото да завърже разговор.

Бендидора я изгледа внимателно. Странна е тази персона, с отнесен поглед, изподрани от работа ръце, но облечена скъпо. За нея бе узнала, от разказа на тримата си спътници, че е селянка от Кодили, но това ни най-малко не обясняваше присъствието й сред стети, и то като равна. Беше я видяла да се движи с принцесите на Онгалада. Сигурно червеят Ермиар имаше пръст в тая работа.

— Защо ти е? — отново се тросна тя.

— За нищо — поруменя Загарда, — просто така.

— Не може — отсече Бендидора.

Внезапна остра болка жилна отново ръката на Загарда. Раздразнена от болката и от държането на русата, Загарда отвърна:

— Глупачка глупава! — обърна се и си тръгна. Нямаше какво повече да направи. Кобилата бе чужда собственост, а на тази руса злобарка нямаше да седне да се моли, я.

Бендидора се опули невярващо, а Вананд избухна в смях. Булик и Крамик също се подсмихнаха.

— Казвах ли ти аз, че си глупава, а? Виж, че за никого не си загадка! — през смях й рече Вандо, докато Бендидора зяпаше объркана гърба на отдалечаващата се Загарда.

В този момент Звездолика изцвили и започна да се дърпа ожесточено. Направо полудя. Мяташе се като побесняла и риеше с копита. Ремъкът, с който бе вързана се впи жестоко в кожата й. Хората започнаха да се извръщат, да я сочат и говорят.