Хедер Меспи - Билкова отвара и рог от еднорог

Всичко вървеше по план, с изключение на забавянето им заради проклетия турнир. Трябваше да намери вейницата възможно най-скоро, защото времето му изтичаше. Фонтанелата се затваряше прогресивно, въпреки че избягваше да се показва на слънце и ядеше само бял мъх, отгледан на тъмно. Нямаше друг избор, освен да чака и да върви с раханянския керван. Без тях не би стигнало далече. Трябваше му тъмнината в колата, където отглеждаше храната си и където се криеше от слънцето. С раханяните преминаваше лесно границите и крепостите, а Неранза се хващаше на всяка негова приказка, въпреки недоверието на караконджула.

Таласъмът се върна с бързи крачки в колата, защото скоро щеше да се преобрази. Черноглавите замахаха дружелюбно с опашки, щом го подушиха. Вътре, сред тъмнината и спарения въздух, то възвърна вида си и веднага напъха тампончетата от плат в мъхнатите си уши. Изрови от ъгъла на колата странен синкав камък, покрит с бял мъх и започна да го гризе и смуче. Миризмата на раханянско желязо, идеща от стоката, дразнеше обонянието му и разваляше удоволствието от храната.

Напрежението по трибуните избухна в крясъци и дружен вой. Шестимата мъже се сблъскаха в центъра на терена и се завъртяха в кълбо от крака и ръце. Бързо се оформиха по двойки. Тълпата отново затаи дъх и хиляди очи се втренчиха в борещите се.

Ермиар бе докопал Вихтун за колана на панталона с едната ръка, а с другата се опитваше да стегне ръцете му в хватка. Биеше се с него, без да използва демонската си сила, защото такава победа не би му се усладила. Мъжете нямаха право да се удрят и трябваше да свалят противника на земята, използвайки само техника и сила, без наранявания. Лачин и Кувиар се въртяха приклекнали в кръг и се опитваха да се хванат един друг, но благодарение на лойта никой не успяваше да приклещи за дълго другия. В най-неизгодна позиция бе Севар. Дискарм го бе стегнал здраво в хват и беше само въпрос на време кога ще рухне на земята. „Глиганът“ можеше да свали Севар на мига, но пазеше честта му и си даваше вид на затруднен. Ермиар хвърли бегъл поглед към тях. Разбра в какво положение е брат му и нападна орендата на Дискарм, без да изпуска от внимание собствения си противник.

Севар с изненада усети, как „глиганът“ отслаби хвата и залитна, изгубил равновесие. Без ни най-малко да се притесни от пребледнялото лице на Дискарм, той побърза да се възползва от слабостта му и го сграбчи с все сила. Трибуните пощуряха. Неочакваният обрат накара мнозина да се изправят на крака.

— У-а-а! — мощно се развикаха ури, когато миг по-късно Дискарм се озова на земята.

Схватката с най-опасния противник приключи с победа на Севар и той се превърна в любимец на тълпата. Въпреки по-слабото си телосложение успя да се справи със самия Дискарм!

— Севар! Севар! Севар! — крещяха трибуните.

В това време Ермиар успя да повдигне Вихтун във въздуха и да го тръшне с измъчен вик на земята.

— У-а-а! — отново ревна тълпата.

Ермиар с радост демонстрираше ликуването си, дразнейки намръщения Вихтун.

Лачин бе успял да обхване изотзад врата на противника и се мъчеше да го събори, но Кувиар не се даваше лесно. Извиваше гръб и отбягваше опитите на Лачин да спъне краката му. А с мечешките си лапи дърпаше ръцете на Лачин, пробвайки да отслаби хвата му.

Щом Севар видя, че Ермиар завършва с победа, хукна към него. Метна се устремно и се опита да го сграбчи за врата. Дискарм и Вихтун бяха отстранени от боя, но останалите трябваше да продължат. А Севар, добил самочувствие след надмощието си над глигана, реши, че борбата с Ермиар ще е като игра, която лесно би спечелил. Но сбърка. Ермиар го свали толкова бързо на земята, че Севар дори не успя да осъзнае как точно се случи. Публиката бе разочарована, очакваше още победи от новия си любимец. Дружното:

— Е-е-е…, — с което отбелязаха отпадането на Севар, не успя да изтрие доволното изражение от лицето на Ермиар. Днес бе наказал и двамата, които несправедливо му се сърдеха.

В този момент Кувиар, не успял да се изплъзне от хвата на съперника си, падна изтощен на земята.

Лачин и Ермиар, последните останали претенденти, се изправиха един срещу друг. Въртяха се в кръг и всеки замахваше към другия в опит да докопа някой крайник. Но Ермиар бе разсеян. Мислеше за израженията на брат си и Вихтун, когато ги просна победени на терена, и доволната усмивка все още висеше върху лицето му. А Лачин се възползва, приклекна светкавично, сграбчи крака му и го катурна с все сила на земята. Ермиар изгуби равновесие, самодоволното изражение се стопи, а в очите му блесна объркване, преди да се стовари по гръб и да зарее поглед в облачното небе.