Хедер Меспи - Билкова отвара и рог от еднорог

— Не се бой за мен — отвърна му тя, — курдушите ще ме изведат от мъглата, ако се наложи.

Чу го как изсумтя недоволно и тънка усмивка се прокрадна на лицето й. Караконджулите не признаваха друга сила освен своята. Тя нарочно поизостана назад, за да остане сама с мислите си. Запита се как ли се справят войниците в тая мъгла. Още не бяха подали сигнал, значи продължаваха да търсят дребната. А тя можеше да е навсякъде. Жалко, че курдушите не можеха да помогнат за издирването й. За да намерят живо същество, се нуждаеха от негова дреха, вещ или плът — като кучетата.

Изведнъж чу женски писък на няколко крачки пред себе си — там, където трябваше да се намира Беркут. Затича се и го видя да държи дребната за косите. Тя се беше свила и не помръдваше, а Беркут със самодоволно изражение стискаше навитата около китката си плитка, доволен, че търсенето приключи толкова бързо.

— Пусни я — викна Анза.

Беркут разви плитката от ръката си, видимо недоволен. Дребната продължаваше да стои свита и с наведена глава.

— Как е името ти? — попита я Анза.

Оракулът нито помръдна, нито отговори.

— Не се страхувай, няма да ти направим нищо лошо. Как е името ти?

Тя продължаваше да мълчи. Беркут се ядоса, сграбчи отново косите й и ги дръпна назад. Анза щеше да възрази, ядосана от нетърпението на караконджула, но в този момент видя лицето на дребната и застина, защото я гледаха две огромни жълти очи с правоъгълни черни зеници, досущ като на коза.

— Това не е оракул — прошепна тя и продължи да оглежда създанието.

На ръст беше колкото оракулите и носеше същите груби дрехи като техните. Лицето и цялото й тяло бяха покрити със светла гъста, много къса и нежна козина. Вместо уста имаше розовеещи бърни без козина по тях. Ушите, поставени високо, изострени и мъхнати, стърчаха леко над дебела и лъскава черна четина, много подобна на коса и сплетена на плитка. Така носеха косите си и дребните. Носът бе едва загатнат, две нежни ноздри дишаха учестено от страх и възбуда.

Съществото заговори, а гласът му бе с някакво неприятно метално звучене:

— Рум телие, двещид талия касавири.

— Савхи — Анза разпозна думите на древния език, — нищо няма да разберем, ветровете да го отнесат. Но ще я вземем в двореца. Министър Мугел ще превежда.

Въпреки че за караконджулите савхи бе роден език, Беркут не го знаеше, защото отрано бе останал сирак. Отгледаха го хора, от които нямаше как да научи древния език.

— Ама що за изчадие, а? — наклони глава Беркут и изгледа създанието. — Никога не съм виждал такова.

— И аз не съм. — Анза се запъти обратно към Тропотче. — Трябва да дадем сигнал на капитана.

Беркут, без да се церемони, дръпна плитката и повлече съществото със себе си.

— Дали то е убило оракулите, а? — запита с интерес и отново му хвърли проницателен поглед.

— Отде да знам — сви рамене Анза, — но ти внимавай.

— Ако е то, браво! — избоботи караконджулът и съучастнически поотпусна плитката.

Видът на „изчадието“ не предизвикваше у Беркут усещане за опасност, затова той пренебрегна предупреждението на Анза.

Бързо стигнаха до конете, Анза откачи от седлото костен рог и го наду. Въпреки че рогът бе малък, звукът прозвуча плътно и силно. Косматото създание се изви сякаш от остра болка и захлупи уши с козинестите си ръкоподобни крайници, увенчани от черни, твърди и остри нокти.

— Тая косматка май има силен слух, видя ли я как се сгърчи? — каза Беркут и с любопитство заоглежда съществото.

Анза разсеяно погледна към тях, но си личеше, че мислите й са другаде.

— Какво ти е? — попита Беркут.

— Нищо, изчакай тук капитана, аз ей сега ще дойда — каза тя и тръгна нанякъде.

Беркут погледна злобно след нея. Обичаше я, но понякога, когато се отнасяше с него, както с останалите си подчинени, полудяваше от яд. Можеше поне да му каже какво си е наумила. Видя как курдушите се появиха до главата й, преди силуетът й да се стопи в мъглата.

Анза влезе отново в първата къща на Тропотче. Свеща едва мъждукаше. Бързо отиде до изстиващия вече труп, повдигна го и намери прободеното място, а от курдушите научи, че цялото село е избито. Анза бе сигурна, че няма нужда да преглежда останалите трупове. Вероятно всички бяха загинали по един и същи начин. С пробождане в основата на главата. Дълбока бръчка се вряза в челото й. Бързо се върна при Беркут, косматото създание и конете. Войниците вече бяха там; наобиколили караконджула, зяпаха и обсъждаха жертвата му. А създанието стоеше все така с наведена глава.