Джим Бъчър - Буря от ада

Засмях се отново и бях принуден да легна настрани — още не бях достатъчно добре, че да мога да се смея.

Морган сви вежди и ме погледна със съмнение.

— С теб всичко наред ли е?

— Дай ми галон-два листерин — изхриптях аз — и ще съм супер.

Морган ме гледаше мълчаливо и аз се посмях още. Той завъртя очи и измърмори нещо за полицията, която ще пристигне всеки момент и ще ми окаже медицинска помощ. После се обърна и закрачи през гората, мърморейки нещо под носа си.

Полицията наистина пристигна навреме и успя да залови опитващите се да избягат Бекет. Освен всичко друго, ги арестуваха за непристоен вид. По-късно ги съдиха за съучастие в производството и разпространението на „Трето Око“. Какво пък, провървя им, че ги съдиха в щата Мичиган. В Чикаго никога нямаше да се измъкнат живи от затвора. Това би се отразило зле на бизнеса на Джони Марконе.

„Версити“ пострада много от загадъчния пожар в нощта след моето посещение. Чух, че Марконе не е имал проблеми с получаването на застраховката, въпреки плъзналите на тази тема слухове. Освен това говореха, че Марконе е наел Хари Дрезден, за да премахне главатаря на бандата „Трето Око“ — както често се случва, източникът на този слух така и не беше открит. Не се опитвах да го опровергавам. В крайна сметка, това не е толкова голяма цена за да живееш, без да се страхуваш, че ще сложат бомба в колата ти.

Моята хоспитализация не позволи да присъствам лично на заседанията на Белия Съвет, но в крайна сметка се получи така, че свалиха от мен Дамоклевото Проклятие (име, което винаги ми се е струвало твърде претенциозно). Както гласеше официалната формулировка, „за героични действия в името на дълга и отвъд него“. Съмнявам се, че Морган някога ще ми прости за това, че се оказах от добрите. Наложи му се да изяде шапката си пред целия Съвет — заради неговото извратено чувство за дълг и чест. Е, не мога да кажа, че след всичко това взаимните ни чувства се промениха. Но не мога да не призная, че Морган се държа честно.

А главното е, дявол да го вземе, че вече не трябва да се презастраховам, очаквайки, че той ще се появи отнякъде всеки път щом правя заклинание. Във всеки случай, надявам се на това.

Мърфи лежа в критично състояние почти три денонощия, но все пак оцеля. Между другото, настаниха я в съседната стая. Изпратих й цветя, заедно с оцелялата гривна от белезниците. В приложената бележка я молех да не ме пита кой и по какъв начин толкова прецизно е срязал веригата. Съмнявам се да ми повярва, че някой я е разрязал с вълшебен меч. Предполагам, че цветята са й помогнали да оздравява по-бързо. Първият път, когато й разрешиха да стане, тя докуцука до моята стая, хвърли ги в лицето ми и излезе без да каже нито дума.

Тя не показа и най-малкия признак, че помни събитията в офиса ми, и може би наистина не помнеше нищо. Така или иначе, тя оттегли заповедта за ареста ми и две седмици по-късно, когато излезе от болницата и тръгна на работа, ми позвъни за консултация. Освен това ми изпрати чек за голяма сума, който да покрие разходите по разследването на тези убийства. Предполагам, това означава че пак сме приятели — в професионален смисъл. Но вече не се шегуваме. Някои травми зарастват по-бавно от други.

В обгорелите развалини на къщата край езерото полицията откри големи запаси „Трето Око“ и в края на краищата името на Виктор Селз изплува като основен виновник. Моника Селз и децата й изчезнаха в недрата на програмата за защита на свидетелите. Надявам се, че животът им вече е по-хубав. Макар че, от друга страна, е напълно невъзможно да стане по-лош, отколкото вече беше.

Боб се върна в къщи горе-долу навреме, макар че нямах възможност да проверя това, по напълно разбираеми причини. Опитвам се да не вярвам на слуховете за твърде разюзданата вечеринка в Чикагския университет, случила се в нощта между събота и неделя. Самият Боб благоразумно мълчи по въпроса.

„СРЕЩА С ДЕМОН“, гласеше заглавието на първа страница на „Влъхва“, излязъл следващия понеделник, и Сюзън дойде в болницата, за да ми донесе екземпляр и да поговорим. Беше много заинтересувана от устройството, предназначено да удържа бедрата ми неподвижни, докато лекарите се уверят, че костта не е раздробена (поради някакви непонятни за тях причини рентгеновият апарат се повреждаше всеки път, щом се опитаха да направят снимка на раната ми). Тя изказа голямо съжаление по повод факта, че не мога да се движа. Възползвах се от фактора състрадание, за да получа съгласие за нова среща и тя, изглежда, не възразяваше срещу това.