Джим Бъчър - Буря от ада

Очевидно успях да изненадам Виктор. Той потресено се втренчи в мен, приземяващ се в малък смерч. Около мен се разлетяха някакви цветя в саксии и други дреболии.

— Ти!? — извика той.

— Ами, да — аз — потвърдих аз. — Исках да поговорим за някои неща, Виктор.

Стъписването му мигновено се смени с бясна злоба. Той сграбчи заострената си лъжица, вдигна я с дясната си ръка и изкрещя формулата на заклинанието. С лявата си ръка вдигна заека — ритуалният ми заместител — и се приготви да изтръгне сърцето му, а значи, и моето.

Не му дадох възможност да довърши ритуала. Пъхнах ръка в джоба и хвърлих към Виктор-Сянката празната кутия от филмчето.

Като оръжие, тя не би убила дори комар. Но тя беше истинска, материална, и я хвърляше реален, смъртен човек. Тя можеше да наруши целостта на магическия кръг.

Кутийката изсвистя във въздуха над очертаната от Виктор граница на кръга и я прекъсна в мига, в който той извика последните думи на заклинанието и мушна лъжицата-нож в бедния заек. Енергията на бурята се устреми надолу, в цилиндъра, за чиято основа служеше нарушения от мен кръг.

През процепа в стаята нахлу стихия — дива, неуправляема, сляпа — буйство на цветове и звуци, и се нахвърли върху нас със силата на ураган. Всички предмети в стаята, включително мен и Виктор, бяха откъснати от местата им, и някои от тях прекъснаха и кръга, в който се забавляваха семейство Бекет. Те се изтърколиха по пода и се удариха в стената.

Вкопчих се в перилата и се държах с всички сили, опитвайки се да устоя на вихъра на гъстия като вода въздух.

— Копеле! — Виктор с усилие надвикваше урагана. — Защо не можеш просто да вземеш и да умреш?! — Той протегна ръка към мен, извика нещо неразбираемо и струя изгарящ пламък се устреми към мен.

По дяволите, провървя ми, че енергията в стаята беше в излишък. С нейна помощ мигновено се оградих с висока, здрава стена. Естествено, това ми се удаде с десеторно по-големи усилия, отколкото ако бях с моята гривна-щит, но, замижал от усилие, все пак успях да отблъсна огненият език нагоре. Отворих очи точно навреме, за да видя как огънят удари дървените подпори на тавана и ги подпали.

Въздухът продължаваше да жужи от енергия. Виждайки че ставам, цял и невредим, Виктор злобно заръмжа, протегна ръка някъде встрани и извика думите на призоваващо заклинание. Твърда палка, или по-вероятно голяма кост, изпърха във въздуха към ръката му и той се обърна към мен така, сякаш в ръката си имаше пистолет.

Много чародеи страдат от един и същ недостатък: мислят изключително от позицията на магията. Виктор очевидно не очакваше че ще скоча, ще се хвърля към него по тресящият се от ударите на бурята под и с размах ще го ударя с рамо в корема. Той удари гърба си в стената с радващ душата звук. Леко се отдръпнах, замахнах да го ритна с коляно в корема, но не уцелих и попаднах точно между краката му. Той моментално омекна, сгъна се на две и заби физиономия в пода. Сега вече аз пищях, почти обезумял от ярост, ритайки го с крака.

В този момент чух зад гърба си зловещо металическо изщракване, огледах се и видях напълно голия Бекет, насочващ към мен малък автомат. Отдръпнах се настрани и чух кратък ред. Нещо горещо разкъса бедрото ми, усука ме и ме блъсна. Изтъркалях се по пода и спрях чак в кухнята. Бекет шумно изруга, след което от стаята се чуха няколко звънки, но напълно безобидни изщраквания. Оръжието засече. Какво пък, при това изобилие на магия в стаята имаше късмет, че не му се взриви в ръката.

През това време Виктор се свести. Той тръсна костта, която така и не изпусна от ръце, и от нея на килима се изсипаха пет-шест сушени скорпиона.

Белоснежни, по-бели от бялото зъби блеснаха на тъмното му лице.

— Scorpis, scorpis, scorpis! — изръмжа той; погледът му гореше от злоба и ненавист.

Раненият крак не ми се подчиняваше, затова изпълзях обратно в кухнята. Отвъд вратата, в общата зона, скорпионите оживяха и започнаха да растат. Първо един, а после всички останали се обърнаха към кухнята и тръгнаха към мен, увеличавайки размерите си в движение.

Виктор виеше от възторг. Семейство Бекет стояха голи и гледаха, стискайки в ръцете си пистолети, а в празните им очи нямаше нищо, освен жажда за кръв.

Отстъпвах, докато не опрях гърба си в кухненски рафт. Чу се шум и върху мен падна метла с дълга дръжка, удряйки ме болезнено по главата. Сграбчих я с отчаяно биещо сърце.

Стая, претъпкана със смъртоносен наркотик. Зъл чернокнижник на своя територия. Двама психари с оръжие. Продължаваща безконтролно да бушува в стаята магическа буря. И като капак на всичко — половин дузина скорпиони като онзи, от който едва се измъкнах жив, стремително растящи до размерите на филмови чудовища. Ако се вярва на часовника, беше изминала по-малко от минута, но нямаше изгледи за никакъв таймаут.