Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Земята отново се разтресе и от пукнатините в стените рукнаха вадички.

— Къде е Танис? — попита Карамон.

— Ще ни настигне — отвърна рязко Стърм. — Ще го изчакаме… поне малко.

Чу се оглушителен шум. Стената се разцепи и морето нахлу в помещението. Стърм тъкмо се канеше да заповяда на останалите да тръгват, когато се появи Ривъруайнд, носещ тялото на Танис.

— Какво става? — хвърли се към него рицарят. — Нали не е…

— Пострада заради мен — изрече едва чуто Ривъруайнд. — Казвах му да ме остави на мира. Исках да умра заедно с нея. Тогава една плоча падна. Той изобщо не я видя…

— Аз ще го нося — прекъсна го Карамон.

— Не! — Ривъруайнд изгледа воина и стисна още по-здраво тялото на Танис. — Аз ще го нося. Да тръгваме.

— Добре! Оттук! — подкани ги нетърпеливо Бупу и ги поведе през умиращия за втори път град.

От леговището на дракона излязоха на големия площад, който бързо потъваше под водите на Ново море. Всички се държаха един за друг, за да не ги отнесе силното течение на нахлуващата в пещерата вода. Джуджета пищяха и се щураха във всички посоки. Някои бяха отнесени от вълните, други се катереха по покривите на рушащите се сгради, а трети кръстосваха обезумели улиците. Стърм реши, че имат едно-единствено спасение.

— На изток! — изкрещя той и посочи широката улица, която извеждаше при водопада. Погледна разтревожен към Ривъруайнд. Варваринът имаше вид на човек, който не забелязва нищо около себе си. Танис още беше в безсъзнание, а можеше и да е мъртъв. Стърм се смрази от страх, но потисна емоциите си. Изтича напред и настигна близнаците.

— Трябва на всяка цена да стигнем до лифта.

Карамон бавно кимна.

— Това означава да се бием.

— Да, по дяволите! — отвърна уморено Стърм и си представи тълпите драконяни, които също се опитваха да напуснат града. — Това означава да се бием! Имаш ли някакви по-добри идеи?

Карамон поклати глава.

Стърм стигна до ъгъла и изчака разбитата и изтощена трупа. Отпред, сред облаците прах, се виждаше лифтът. Точно както очакваше, около него се тълпяха безчет драконяни, които нервничеха, докато чакаха да се доберат до повърхността. За щастие не обръщаха внимание на нищо друго. Трябваше да ги изненадат. Всяка секунда имаше решаващо значение. Рицарят сграбчи минаващия покрай него кендер и извика:

— Тас, отиваме към лифта!

Кендерът кимна в знак, че е разбрал, направи гримаса, наподобяваща драконянин, и прокара ръка през гърлото си.

— Като стигнем там иди да разбереш кой казан ще се спусне първи и ми сигнализирай. Нападаме веднага щом стигне долу.

Перчемът на Таселхоф подскочи.

— Кажи и на Флинт — довърши Стърм, останал почти без глас.

Тас отново кимна и изтича да намери джуджето. Рицарят се изправи, за да облекчи болката в гърба, и отново закрачи по улицата. На мястото, където трябваше да се спусне казанът, стояха в очакване двайсетина драконяни. Той си представи другите, които стояха горе и с камшици и крясъци принуждаваха паникьосаните джуджета да се спускат. Надяваше се хаосът да продължи достатъчно дълго.

Видя близнаците, които тъкмо влизаха в двора, и се присъедини към тях. Сепна се, когато една каменна плоча се разби точно зад гърба му. Ривъруайнд се появи с Танис на ръце. Стърм се спусна да му помогне, но варваринът го изгледа, сякаш го виждаше за пръв път в живота си.

— Остави го на земята и си почини. Ние отиваме при лифта да се бием. Изчакай ни тук. Когато ти подам сигнал…

— Прави каквото сметнеш за добре — прекъсна го студено Ривъруайнд и внимателно положи Танис на земята, след което се свлече до него и обхвана главата си с ръце.

Стърм се поколеба. Тъкмо щеше да коленичи до Танис, когато пристигна Флинт.

— Отивай. Аз ще видя как е — предложи джуджето.

Рицарят му кимна благодарно. Видя Таселхоф, който подскачаше през двора. Драконяните гледаха нагоре и ругаеха, сякаш така щяха да ускорят спускането на казана.

Флинт го ръгна в ребрата.

— Как ще се преборим с тия?

— Елегантно. Ти оставаш тук с Ривъруайнд и Танис. Карамон и аз ще се справим — каза Стърм с повече увереност, отколкото изпитваше.

— И аз — прошепна магьосникът. — Все още мога да правя заклинания.

Рицарят не отговори. Не вярваше на магиите, както не вярваше и на Райстлин, но нямаше избор. Карамон едва ли би влязъл в битката без брат си. Стърм подръпна мустаци и извади меча си от ножницата с нервно движение. Карамон скръсти ръце и започна да свива и разпуска огромните си юмруци. Райстлин затвори очи и започна да се съсредоточава. Бупу, която се беше притаила в една ниша, наблюдаваше всичко това с широко отворени уплашени очи.