Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Стърм видя светлината, която бавно унищожаваше дракона и се разпростря и върху Златна Луна. Чу звъна, който ставаше все по-силен и по-силен, докато накрая заглуши дори писъците на умиращата Кхисант. Понечи да отиде при Златна Луна и да изтръгне от ръцете й жезъла… но когато пристъпи към нея, разбра, че не може да й помогне.

Полузаслепен от синия огън и оглушен от звука, рицарят призова всичките си сили, за да изпълни клетвата, която бе дал — да вземе Дисковете. Той отмести поглед от лицето на Златна Луна, изкривено от невероятното страдание, и от тялото й, което бавно се топеше в огъня. Стисна зъби, за да потисне болката в главата си, и отиде при купчината, където беше забелязал Дисковете — стотици тънки листове платина, скрепени с пръстен. Наведе се и ги вдигна. Лекотата им го учуди. Изведнъж сърцето му замря. От купчината се подаде окървавена ръка и стисна китката му.

— Помогни ми!

Гласът отекна по-скоро в съзнанието му. Стърм сграбчи ръката на Райстлин и му помогна да се изправи. Кръвта личеше ясно върху червената му роба, но не изглеждаше сериозно ранен. Въпреки това Стърм се огледа за помощ. Зачуди се какво правеха останалите, но блясъкът му пречеше да ги види. Изведнъж се появи Карамон. Доспехите му сияеха в синьо.

— Помогни ми да намеря книгата! — вкопчи се в него Райстлин.

— Нямаме време! — изрева воинът и сграбчи брат си. — Трябва да те изнеса оттук.

Лицето на магьосника се изкриви от гняв и безсилие. Той се свлече на колене и започна трескаво да преравя купчината съкровища. Карамон се опита да го вдигне, но Райстлин го отблъсна.

Звънът продължаваше да отеква в главите им. По бузите на Стърм се стичаха сълзи от болка. Изведнъж нещо падна на пода точно пред него и сградата се разтресе. Покривът на помещението се рушеше, колоните вибрираха, стените се срутваха.

Тогава звънът спря — с дракона беше свършено. От Кхисант бе останала само купчина димяща пепел.

Стърм въздъхна, но облекчението му не трая дълго. Звукът на жезъла бе заменен от грохота на рушащия се дворец, в този момент се появи Танис. Едната му буза кървеше. Поредната плоча от тавана се стовари близо до тях и Стърм едва свари да издърпа приятеля си зад олтара.

— Градът се руши! как ще се махнем оттук:

— Единственият път е този, от който дойдохме — през тунела — извика Танис и клекна, защото върху олтара се стовариха още парчета от тавана.

— Абсурд! Трябва да има и друг изход!

— Ако има, ще го открием — извика уверено Танис и опита да види приятелите си през кълбата прах. — Къде са останалите? — Обърна се и видя само Райстлин и Карамон. Потресен установи, че магьосникът продължава да рови в съкровището. След малко съзря и дребната фигурка, която го дърпаше за ръкава. Бупу! Танис се хвърли към нея и едва не я просна на земята. Джуджето изпищя ужасено и се скри зад кумира си.

— Трябва да се махаме оттук! — изрева Танис, сграбчи робата на Райстлин и го изправи на крака. — Престани с тази алчност и накарай джуджето да ни покаже как да се измъкнем, в противен случай ще те удуша с ей тези две ръце!

Той запрати магьосника обратно към олтара. Бупу изписка:

— Елате. Знам път!

— Райст — замоли го Карамон, — не можеш да намериш книгата! Ако не се махнем веднага, ще загинем.

— Много добре — процеди през зъби той, взе магическия си жезъл от купчината и се изправи, подкрепян от брат си. — Бупу, покажи ни пътя.

— Райстлин, накарай жезъла си да свети, за да можем да те следваме! — нареди Танис. — Отивам да намеря останалите.

— Ей там са — посочи Стърм, — но се боя, че няма да успееш сам да се справиш с варварина.

Танис се затича сред падащите камъни. Намери Ривъруайнд коленичил на мястото, където преди това бе стояла Златна Луна, а Флинт и Таселхоф се опитваха да го изправят на крака. Там не беше останало нищо освен чернилка по камъка. Пламъците я бяха погълнали.

— Жив ли с? — изкрещя Танис.

— Да! — отвърна му с треперещ глас кендерът. — Но не иска да помръдне!

— Аз ще говоря с него, а вие тръгвайте. Ей сега идвам. Тръгвайте!

Таселхоф се поколеба, но Флинт сложи умолително ръка на рамото му. Тас изсумтя, обърна се и двамата затичаха през отломките.

Танис коленичи до Ривъруайнд, но тогава от прахоляка изникна Стърм.

— Отивай! — каза му полуелфът. — Поемаш командването. Стърм се засуети. Една колона рухна и ги посипа с парчета разтрошен камък. Танис закри Ривъруайнд с тялото си и из-изкрещя на рицаря:

— Тръгвай! Ако стане нещо, теб ще държа отговорен! Стърм си пое въздух и побърза да настигне отдалечаващата се светлина от жезъла на Райстлин. Останалите се бяха събрали в един тесен проход, чийто таван все още се държеше, но грохотът се чуваше от всички страни.