Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Така е — потвърди Райстлин. — Нейната магия е по-могъща от моята. Мога да омагьосам вратата, но това сигурно ще ме убие. Спасявайте се, докато можете. Ако излезе, ще се опитам да я спра.

— Ривъруайнд, вие тръгвайте — заповяда Танис. — Стърм и аз оставаме при братята.

Групичката се изниза в тъмния коридор и само от време на време някой се осмеляваше да погледне с ужас назад.

Райстлин подаде жезъла на брат си. Светлината премигна, озовала се в непознати ръце. Магьосникът докосна с длани вратата, затвори очи и се насили да забрави всичко друго и да се съсредоточи върху заклинанието. „Калис-ан будрунин…“ Но мислите му се разпиляха, когато усети смразяващия студ.

Черният елф! Тя бе доловила думите му и се опитваше да го пречупи! Връхлетяха го спомени за друг черен елф, с когото се беше сблъскал в Кулите. Магията се промъкна в съзнанието му. Той се опита да прогони злокобните спомени от битката, която осакати тялото му и едва не разруши съзнанието му, но усети, че губи контрол. Беше забравил думите! Вратата се разтресе. Черният елф идваше!

Тогава, някъде от дълбините на съзнанието му, избликна сила, която бе усещал само два пъти в живота си — първия път в Кулата и втория, когато лежеше върху олтара на черния дракон в Ксак Тсарот. Ясният и спокоен глас, който му бе едновременно близък и непознат, проговори в мислите му и изрече думите на заклинанието. Райстлин ги повтори високо и ясно с глас, който не беше неговият: „Калис-ан будрунин кара-емарат!“

От другата страна на вратата се чу разочарован вой. Вратата удържа. Райстлин припадна.

Карамон подаде жезъла на Ебен, взе брат си на ръце и последва групата през тъмния проход. Намериха другата тайна врата, която се отвори лесно под умелите пръсти на Флинт и ги изведе към поредица къси, затрупани с отломки тунели. Все още разтреперани от страх, спътниците си проправиха път през препятствията. Накрая се озоваха в просторна зала с дървени бурета, наредени на рафтове по стените. Ривъруайнд запали факла. Буретата бяха здраво затворени. На някои имаше надписи СОЛАС, на други — ГЕЙТУЕЙ.

— Това е. Вече сме в крепостта — изрече с мрачно тържество Гилтанас. — Това е избата на Пакс Таркас.

— Слава на истинските богове! — Танис въздъхна и се свлече на пода.

Останалите последваха примера му. Чак тогава забелязаха, че Физбан и Таселхоф ги няма.

Впоследствие Таселхоф не успя да си припомни онези последни, изпълнени с ужас мигове в Стаята с веригата. Помнеше, че каза: „Черен елф? Къде е?“, изправи се на пръсти и точно тогава жезълът падна на земята. Чу, че Танис крещи нещо. Освен това чу стон, който го накара да забрави кой е и къде се намира. В този миг нечии силни ръце го сграбчиха през кръста и го вдигнаха във въздуха.

— Качвай се! — изкрещя някакъв глас зад него.

Таселхоф протегна ръце, напипа студения метал на веригата и започна да се катери. Чу трясъка на вратата някъде далеч долу и след него — отново смразяващия вой на елфа. Този път не звучеше смъртоносно, по-скоро преливаше от ярост и безсилие. Тас се надяваше това да означава, че приятелите му са се спасили.

— Чудя се как ще се съберем отново — запита се на глас и за момент се почувства объркан. След това чу мърморенето на Физбан и се окуражи. Не беше сам.

Обгръщаше го плътен мрак. Той продължи да се катери по студеното желязо, докато накрая усети хладен повей. По-скоро почувства, отколкото видя, че се е изкачил до мястото където веригата стигаше до механизма (беше много горд, че ще има какво да разказва). Само да можеше да види нещо!

След това изведнъж си спомни. С него имаше магьосник.

— Можеш ли да светнеш? — извика кендерът.

— Да метна ли? Какво да метна? — Физбан едва не падна от веригата.

— Не да метнеш! Да светнеш! — Таселхоф увисна на едно звено. — Мисля, че стигнахме догоре и трябва да погледнем какво има тук.

— О, разбира се. Я да видим… светлина…

Тас го чу да рови из торбите си. Накрая очевидно намери онова, което търсеше, защото възкликна тържествуващо и измърмори някакво заклинание. Във въздуха се появи жълтеникава пламтяща топка, която увисна близо до шапката му.

Бляскавото кълбо се повъртя малко, обиколи кендера, сякаш за да се запознае с него, и отново се върна при гордия магьосник. Тас беше очарован. Искаше да му зададе цял куп въпроси, но ръцете му вече трепереха от напрежението, Физбан също едва се държеше. Трябваше по някакъв начин да се махнат от тази верига.