Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

Спътниците се скупчиха около чудовищната верига. Всяко от звената й бе голямо почти колкото Карамон и с дебелината на дъбово дърво.

— Докъде стига? — попита Таселхоф, изпитвайки огромно желание да се покатери по нея.

— До самия механизъм — обясни Гилтанас. — А колкото до начина на действие, попитай джуджето. Аз не съм много запознат с инженерството. Но знам, че ако тази верига се освободи — той посочи- желязната скоба на пода, — огромни каменни блокове ще препречат вратите на крепостта и никаква сила не може да ги отвори.

Гилтанас остави кендера да се взира жадно в огромния механизъм и се присъедини към останалите, които оглеждаха стаята.

— Вижте! — извика накрая и посочи някакво смътно очертание в стената. — Тайна врата! Сигурно е изход!

— Ето и ключалката. — Таселхоф се отдалечи от веригата и посочи една издатина на пода. — Този път джуджетата са попрекалили — ухили се той на Флинт. — Това е фалшива врата, която прилича на фалшива.

— Именно поради това не трябва да й обръщаме внимание — отвърна невъзмутимо Флинт.

— Е, джуджетата имат лоши дни — намеси се Ебен и се наведе да задейства ключалката.

— Не отваряй вратата! — намеси се Райстлин.

— Защо? — попита Стърм. — Трябва да предупредиш някого, че сме на път да открием пътя към Пакс Таркас?

— Рицарю, ако исках да ви предам, досега да съм го сторил поне сто пъти! — изсъска Райстлин и впери поглед в тайната врата. — Долавям сила, по-могъща от всичко, което съм срещал от… — Той млъкна и потрепери.

— От? — запита разтревожен Карамон.

— От Кулите на Висшата Магия насам! Предупреждавам ви, не я отваряйте!

— Провери накъде води южната врата — обърна се Танис към джуджето.

Флинт отиде до нея и я отвори.

— Доколкото виждам, тунел като този, от който току-що излязохме.

— Пътят към Пакс Таркас минава през тайна врата — каза Гилтанас и преди някой да успее да го спре, посегна към издатината в пода.

— Ще съжалявате за това! — задави се Райстлин.

Вратата бавно се отвори и пред тях се откри просторно помещение, пълно почти догоре с жълтеникави предмети, подобни на малки тухли, които блестяха дори под дебелия слой прах.

— Съкровищницата! — възкликна Ебен. — Открихме съкровището на Кит-Канан!

— Злато и само злато, което няма никаква стойност в наши дни. Трябва ни единствено стомана… — Гласът на Стърм секна и очите му се разшириха от ужас.

Нещо тъмно се раздвижи от купчината.

— Какво става? — извика Карамон и извади меча си.

— Не знам! — едва успя да промълви Стърм.

— Аз знам — прошепна Райстлин. — Това е духът на черния елф! Предупредих ви да не отваряте тази врата.

— Направете нещо! — Ебен залитна назад.

— Приберете оръжията си, глупаци! — изсъска пронизително Райстлин. — Не можете да се биете с него! Докосването му е смърт, а ако започне да вие, докато сме в стаята, смятайте, че сме обречени. Дори гласът му убива. Бягайте! Бягайте бързо! През южната врата!

Докато се блъскаха към изхода, нещото прие формата на дроу — злата майка-елф от древните времена с прекрасни, ледени черти, осъдена на смърт за жестоки престъпления. Могъщите магьосници принудили духа й да охранява кралското съкровище.

При вида на човешките същества дроу протегна ръце, копнеещи за топла плът, и отвори уста да излее в крясък мъката и злобата си към всички живи същества.

Спътниците побягнаха панически към бронзовата врата. Карамон се спъна в брат си и без да иска, изби жезъла от ръката му. Кристалът звънна на пода, но не угасна, тъй като само драконовият мрак можеше да угаси магическата му светлина. Но сега тя осветяваше единствено пода. Останалата част от помещението потъна в тъмнина.

Като видя, че плячката е на път да й се изплъзне, дроу започна да се мята диво из Стаята с веригата. Ледените й ръце докоснаха за миг бузата на Ебен. Той изпищя и припадна. Стърм го грабна и го извлече в коридора. В същия момент Райстлин намери жезъла си и заедно с Карамон скочиха от другата страна на вратата.

— Всички ли сме тук? — попита задъхано Танис. И тогава чу от стаята с веригата протяжен вой, който смрази кръвта във вените му. Обзе го панически страх. Дъхът му сиря. Воят престана изведнъж и сърцето му сякаш заби отново.

Духът се задави и вдиша дълбоко, за да завие отново.

— Няма време да проверяваме! — изговори с усилие Райстлин. — Затваряй вратата, братко!

Карамон се хвърли върху нея с цялата си тежест и тя се затвори с трясък.

— Това няма да я спре! — изкрещя Ебен.