Алекс Кош: Огненият легион

А на брега ни догони раздърпания Велхеор, помъкнал над главата си дървена врата.

— Какво е това?! — попитах го озадачено.

— Врата — лаконично отвърна вампирът. — Ами ако сработи? Минаваме през реката и оттам хоп, веднага в Крайдол.

Уф, изобщо не бях помислил за нещо подобно. Ето какво значи нестандартно вампирско мислене. Това можеше значително да улесни живота ни!

— Освен това може да се ползва и за лодка — намигна вампирът. — А вие пак ли под вода?

— Вече не се крием — махнах с ръка аз. — Ще преминем с помощта на Въздушна платформа. Не искам нова среща с подводните обитатели, първата още ни държи влага.

Прекосяването на реката мина значително по-лесно, отколкото на идване. Нямаше нужда да се крием, а и освен това сега с нас имаше достатъчно Майстори, за да създадат с помощта на заклинания няколко платформи за преминаване на другия бряг. Но въпреки това шатерци бавно и със завидно постоянство ни настигаха.

Прекалено големите платформи можеха да се превърнат в лесна мишена, така че се прехвърляхме на групи от по десет човека. Аз като по чудо успях да убедя Алиса да тръгне с първата платформа заедно с Ейнджъл и неговите приятелчета. И точно навреме, защото едва успяха да стигнат до отсрещния бряг и шатерци се приближиха на достатъчно разстояние, за да открият огън.

Първата енергийна топка удари в брега, като порази единствено няколко дървета, но следващата попадна право във втората платформа, която тъкмо беше достигнала брега, и изхвърли няколко души във водата. Много ясно видях как паднаха. Подводните създания сякаш специално чакаха това, защото нещастниците веднага бяха уловени от многобройни пипала и завлечени под водата.

— Какво беше това?! — с разширени от ужас очи попита чакащият да тръгва заедно с мен Чез.

— А, това са местните подводни обитатели — отговорих, като сам бях в лек шок от видяното. — Нали ти казах за тях.

— Мислех, че говориш за някакви рибки, а не за такива чудовища! — Чез ме изгледа, сякаш съм луд. — И сега ще летим над тях? А ако могат да изскачат над водата?

— Да, за това не съм се сетил — смутих се аз. — Може би трябва да се издигнем малко по-високо.

Прехвърлихме се на последната платформа, създадена от вече добре познатия ни Майстор Дефер. Майсторът не я насочваше по права линия, а периодично сменяше посоката, и може би само това ни спаси от бойните заклинания на неотменно приближаващия се към нас облак. Велхеор стоеше прегърнал вратата, говореше нещо с двама от спасените вампири и изобщо не обръщаше внимание на прелитащите покрай нас енергийни топки.

След слизането на брега хората от първите две платформи веднага бяха притичали под прикритието на дърветата и бяха навлезли в Прокълнатите земи на няколко стотин крачки, както беше планирано предварително. На брега ни чакаше само Алиса. Платформата стигна до брега, ние скочихме веднага на земята и избягахме по-далеч от реката.

— Алиса, няма нужда да стоиш на открито! — извиках аз, притичвайки до вампирката.

Ситнещият до мен кокален вълк седна в краката ми и склони глава, сякаш в знак на съгласие.

— Дори само за това, че ме качи на друга платформа, заслужаваш да те размажа — ядосано отвърна тя.

Велхеор веднага се зае да забива в земята рамката на вратата, явно възнамеряваше да се отправи към библиотеката направо оттук, а неговите събеседници — двата висши вампира, тръгнаха право към нас.

— Закари Никерс — обърна се към мен единият от тях.

— Няма нужда да ми благодарите за спасението — казах припряно и бързо стиснах протегнатата ръка. — Не е сега времето.

Вампирът за миг застина с отворена уста, но сграбчи ръката ми много здраво.

— Нямам и намерение — каза най-накрая. — От името на клана Сеон те обявявам за враг номер две.

Той пусна ръката ми и аз усетих, че в дланта ми остана нещо подобно на малка монета. Преди да успея да кажа каквото и да е, вампирът се опита да достигне с нокти до гърлото ми. И не успя да го направи само защото кокаленият вълк светкавично скочи и буквално разкъса вампира на две части. Сам, без никаква команда от моя страна.

Вторият вампир се хвърли към Велхеор, но той с лекота отблъсна атаката му, като с всички сили удари противника си с домъкнатата от Шатер врата. После се раздаде свистенето на разсичащата въздуха енергийна топка и на мястото, където стоеше Велхеор, удари бойно заклинание.

Отломките от вратата и останките на сеонеца се разлетяха на разни страни, но най-кървавият вампир на хилядолетието стоеше в образувалия се от взрива кратер, защитен от едва забележимо с невъоръжено око защитно поле.