Кристофър Паолини - Наследството

Много от женските ургали дойдоха при него и Сапфира, любопитни да се запознаят с тях, тъй като малко ургалски жени бяха участвали в борбата срещу Империята. Те бяха по-слаби от мъжете, но също толкова високи, а рогата им бяха по-къси и по-деликатни, макар и все пак големи. С тях имаше ургалски деца: най-малките бяха без рога, а по-големите имаха на челата си люспести издутини, които стърчаха по няколко сантиметра. Без рога ургалите изглеждаха изненадващо човекоподобни, въпреки различния цвят на кожата и очите. Беше явно, че някои от децата са Кул, защото дори по-младите се извисяваха над връстниците си, а понякога и над родителите си. Доколкото можеше да прецени Ерагон, нямаше някакъв принцип, който да определя кои родители раждат Кул и кои не. Изглежда, родителите Кул раждаха еднакво често както обикновени ургали, така и великани като самите тях.

През цялата вечер младият Ездач и драконката пируваха с Гарцвог и Ерагон потъна в будните си сънища, докато слушаше как един ургалски певец рецитира разказа за победата на Нар Тулкха при Става роск — или поне Нар Гарцвог така му каза, защото младежът не можеше да разбере нищо от езика на ургалите; в сравнение с него този на джуджетата звучеше сладко като медено вино.

На сутринта Ерагон откри, че е нашарен с над дузина синини — резултат от дружеското ръчкане и мушкане, получено от Кул по време на пира.

Главата и цялото му тяло туптяха, когато двамата със Сапфира отидоха с Гарцвог да разговарят с Херндал. Дванайсетте жени се събираха в ниска, кръгла колиба, изпълнена с дима на горяща хвойна и кедър. Ракитеният вход бе точно толкова голям, колкото Сапфира да успее да промуши главата си, и люспите й хвърляха синкави отблясъци в тъмната вътрешност.

Жените бяха много стари и няколко от тях бяха слепи и беззъби.

Бяха облечени с роби, нашарени с възли, подобни на плетените ивици, които висяха пред всяка сграда, и носеха клановия герб на обитателите й. Всяка Херндал държеше пръчка, резбована с шарки, които нямаха смисъл за младия Ездач, но той знаеше, че не са случайни.

Гарцвог превеждаше, докато Ерагон им разказа първата част от плана си за предотвратяване на бъдещи конфликти между ургалите и другите раси. Тя се състоеше в това на всеки няколко години ургалите да провеждат игри, в които да мерят своята сила, бързина и ловкост.

В тях младите ургали можеха да спечелят нужната слава, за да си намерят другарка и да си завоюват място в обществото. Младият Ездач предложи игрите да са открити за всички раси, което щеше да даде на ургалите възможност да изпробват уменията си срещу онези, които дълго време са били техни врагове.

— Крал Орик и кралица Насуада вече дадоха съгласието си — каза Ерагон, — а Аря, която в момента е кралица на елфите, го обмисля. Смятам, че тя също ще даде благословията си за тези игри.

Херндал се съветваха помежду си в продължение на няколко минути; после най-старата — белокоса женска, чиито рога бяха почти съвсем протрити — заговори. Гарцвог отново започна да превежда:

— Идеята ти е добра, Огнени мечо. Трябва да говорим с клановете си, за да решим кое ще е най-подходящото време за провеждане на тези състезания, но ще ги направим.

Радостен, Ерагон се поклони и им благодари.

После заговори друга от жените:

— Това ни харесва, Огнени мечо, но не мислим, че то ще сложи край на войните между нашите народи. Кръвта ни е твърде гореща, за да бъде охладена само от игри.

— А тази на драконите не е ли? — попита Сапфира.

Една от жените докосна рогата си.

— Не подлагаме на съмнение свирепостта на вашия вид, Огнени езико.

— Знам, че кръвта ви е гореща — по-гореща от тази на повечето народи — рече Ерагон. — Ето защо имам и друга идея.

Херндал го изслушаха мълчаливо, докато им обясняваше, въпреки че Гарцвог се размърда неспокойно и нададе тихо сумтене. Когато младият Ездач свърши, Херндал не казаха нищо и не помръднаха в течение на няколко минути и той започна да се чувства неловко под немигащия взор на тези от тях, които все още можеха да виждат.

После седящата най-вдясно жена размаха пръчката си и прикрепените към нея два каменни пръстена затракаха силно в задимената колиба. Тя заговори бавно, а думите й звучаха завалено, сякаш езикът й бе подут.

— Наистина ли ще направиш това за нас, Огнени мечо?

— Да — отвърна Ерагон и се поклони отново.

— В такъв случай вие двамата, Огнени мечо и Огнени езико, ще станете най-големите приятели, които Ургралгра някога са имали, и ще помним имената ви до края на времето. Ще ги вплетем във всеки от нашите тулкна, ще ги издяламе върху колоните си и ще учим малките си на тях, когато им покарат рогата.