Гордън Диксън: Драконът и джинът

Явно те не можеха да разпознаят Джим, както това правеха собствените му хора. Четиримата мъже, придружаващи сър Хъбърт, всъщност не бяха въоръжени, като се изключат обичайните многофункционални ножове, закачени на поясите им. Но те всички изтеглиха камите си и сграбчиха каквото друго имаха под ръка, и можеше да им послужи за оръжие — два дълги дървени пръта и, колкото и смехотворно да беше, едно въже.

Разбира се, поведението им бе глупаво. Дори облечени в доспехи и снабдени с пълно въоръжение, петимата мъже вероятно никога не биха оцелели при опит да се сражават с дракон, с размерите на Джим. Дори и да успееха да му нанесат сериозни рани, Джим със сигурност щеше да умре последен.

— Не ставайте глупак, сър Хъбърт — каза Джим, и английската фраза прозвуча сякаш съвсем на място. „Какъв друг по-удобен израз за подобни ситуации“, помисли си Джим.

— Аз съм Джим Екерт, съседът. Сега съм в драконовото си тяло. Дойдох, за да помогна, ако мога.

Лицето на сър Хъбърт си остана бледо, а мечът, макар и леко отпуснат, все още беше в бойна готовност.

— Така ли? — попита той недоверчиво.

— Летях наблизо, за да огледам земите си след бурята — продължи Джим — и видях, че имате някакви затруднения.

Сър Хъбърт съвсем свали меча си, но все още не го прибираше в ножницата.

— Ако наистина си Джим Екерт, защо не дойде като човек?

— Помислете за момент, Хъбърт! В драконовото тяло има много повече сила, когато се налага да помагам в подобна ситуация.

— Дявол да го вземе! Откъде, по дяволите, да знам? — извика рицарят — Може да си някой обикновен дракон, който иска да ни разкъса.

— Досега все още никой не съм разкъсал — отговори Джим. — Достатъчно често сте били на обяд в Малънконтри, за да го знаете.

— Добре — каза сър Хъбърт и прибра меча си в ножницата. — Как можеш да ни помогнеш?

— Още не знам. Нека първо да погледна. В какво е пропаднала кравата?

— В нищо и никаква яма — измърмори сър Хъбърт. — Ако имаше и капка ум в главата си, можеше и сама да излезе оттам. Проклети крави!

— Стените на ямата стръмни ли са или полегати?

— Полегати. Ако ни беше помогнала поне малко, щяхме вече да сме я измъкнали.

— Щом стените са полегати, сигурно ще успея да сляза долу и да я повдигна, а вие ще я издърпате нагоре.

— Ще те ритне — каза сър Хъбърт с нотка на задоволство в гласа.

— Ще видим.

Джим се приближи до дупката, а кравата, която изведнъж видя и подуши дракон в непосредствена близост, измуча ужасено. Джим опипа с крак наклона под снега и леко се плъзна до хълбока на кравата. Тя отново измуча за помощ. Сега тялото на Джим я притискаше към отсрещната страна на така наречената яма и тя не можеше да рита през високия до пояс сняг.

Джим така и не разбра дали кравата е успяла да го ритне или не, но той успя да подложи под корема й рамото и сгънатото си крило. Сега вече животното бе в пълна безизходица, нададе последен отчаян зов за помощ и млъкна.

Джим пое дълбоко дъх и повдигна кравата, както човек повдига тежест, балансирана на едното му рамо. Животното не беше от леките, но от друга страна мускулите, които Джим пусна в действие бяха несравнимо по-мощни от човешките. Кравата бавно се издигна и изпълзя през ръба на ямата. Хората на сър Хъбърт веднага я подхванаха, изтеглиха я през снега далеч от дупката и започнаха да я изправят на крака. Джим излезе сам от падината.

— Доста лесно се справи — забеляза сър Хъбърт недоволно, като че ли обвиняваше Джим, че му е нанесъл някаква щета.

— Пак заповядайте — отговори Джим спокойно, защото знаеше, че тези думи на рицаря са най-голямата благодарност, която той можеше да изрече. После подскочи във въздуха, за да поеме отново дългото пътуване към дома.

Вятърът духаше от югоизток и той трябваше да се изкачи на по-голяма височина, за да направи голям завой над земите на сър Хъбърт и да се насочи отново към Малънконтри. Тъкмо завиваше, когато изведнъж осъзна, че се намира достатъчно високо и гледа в правилната посока, за да види горите, в които беше къщата на Каролинус. Съвестта му внезапно се обади.

Откакто заедно с Анджи, младия Робърт Фалън и част от прислугата се върнаха от коледното тържество у графа на Съмърсет преди около месец, все се канеше да поговори с Каролинус — неговият учител по магия. Но все нещо непредвидено изникваше и пречеше на Джим да се срещне с по-възрастният магьосник.

Сега бе идеалният момент да се отбие за малко у Каролинус и да си поговорят накратко по някои въпроси, които възникнаха по време на празника у графа и оттогава постоянно тревожеха Джим. За едно от тези неща Джим имаше смътното чувство, че дължи извинение на Каролинус. През дванадесетте дни у графа между ученика и учителя се бе появило известно напрежение.