Гордън Диксън: Драконът и джинът

— Няма значение, нали сега си тук — продължи весело магьосникът. — Виждаш ми се отпочинал и в добро настроение. Готов ли си за следващото си приключение?

— Приключение ли? — попита Джим и внезапно усети неприятен спазъм в стомаха. — Определено не съм готов за никакво приключение. За известно време, по възможност по-дълго, не искам да имам нищо общо с каквито и да било авантюри. През следващите няколко години Анджи и аз ще се опитаме да живеем като обикновени хора.

Изведнъж в ума му се прокрадна лошо предчувствие.

— Да не би да криеш някаква изненада за мен? — попита той.

— Джеймс! Как ти хрумна подобно нещо? — възмутено възкликна Каролинус. — Съвсем нямам намерение да ти стоваря куп нови задължения, поне не толкова скоро след последните събития у графа. Нищо подобно не замислям. Ако се забъркаш в нещо, то ще бъде единствено по твоя вина.

— Извинявай, че реагирах така — каза Джим. — Просто онези дванадесет дни у графа ми дойдоха в повече. Имаш ли нещо против да седна?

— Разбира се, че не. Разполагай се спокойно, стига да намериш стол. Тук някъде трябва да има.

Каролинус огледа вътрешността на къщата с късогледите си очи.

— Сигурен съм, че тук имаше столове. Потърси под онези книги в ъгъла.

— Преди малко съвсем не исках да те обидя — каза Джим след кратко, но необходимо прекъсване, — но Анджи смята, че не прекарвам достатъчно време с нея. И е права.

— Разбирам. Удобен ли е столът?

— Ами… честно казано, не.

— А трябва да бъде! — сърдито изръмжа Каролинус.

Столът мигновено стана изключително комфортен. Беше възможно най-удобния стол, на който Джим бе седял някога, въпреки че краката му бяха прекалено тънки, облегалката прекалено твърда, а подлакътници и тапицерия изобщо липсваха.

— Право да ти кажа, Каролинус, дойдох тук, защото след внимателно обмисляне реших, че съм бил прекалено подозрителен и избухлив спрямо теб при гостуването ни у графа. Просто бях свикнал постоянно да бъдеш до мен, за да се съветвам с теб в случай на нужда, а ти изведнъж се отдалечи от мен.

— Нямах представа за това — каза Каролинус.

— Вече всичко е наред. Сега разбирам, че нарочно си ме оставил да се оправям сам и че така е било най-добре за мен. Но се радвам, че отново мога да говоря с теб и при нужда да потърся съвета ти.

— Джим, винаги можеш да се допитваш до мен — каза Каролинус, — обаче никога не забравяй, че не можеш да върнеш времето назад. Ти вече разперваш криле като майстор-магьосник и оттук нататък ще трябва да летиш сам.

Джим беше озадачен и учуден. Преди няколко години думите на Каролинус не биха прозвучали толкова злокобно, но сега, когато осъзнаваше по-ясно какви са възможностите (и ограниченията) на магията, усети силна тревога от казаното.

— И доколко ще ми помагаш? — попита Джим.

— Ти можеш да ми задаваш въпроси и аз ще им отговарям, но до известна степен. Не съществуват напълно изчерпателно отговори на който и да било въпрос. Сам ще разбереш това, щом веднъж станеш истински или поне напреднал магьосник. Ще се издигнеш с едно ниво над останалите. Дори можеш да имаш и собствен чирак.

— Добре — отвърна Джим, който имаше толкова намерение да си вземе чирак, колкото и да се самозапали.

— Завинаги запомни, че няма никакъв смисъл да даваш информация на някого, ако той не е готов да я приеме. Но ако изчакаш, докато те попитат, тогава вече са изпълнени и двете необходими условия. Първо ученикът е готов да чуе това, което трябва да му кажеш и второ може да оцени думите ти. От друга страна, поради несигурността на начинаещия, ученикът често е склонен да пита прекалено настоятелно или дори да спори с твоята инструкция или съвет. Причината за това е в невежеството.

— И аз ли правех така в началото? — попита Джим.

— Всъщност не. Все пак ти не си обикновен чирак. Твоят проблем е в друга област, където аз съм напълно безпомощен. Мисленето ти е изцяло обусловено от този… как да кажа… механистичен навик…

— Искаш да кажеш, че съм ограничен от технологиите на двадесети век, от който дойдох? — попита отново Джим.

— Точно така.

— Не знам какво бих могъл да сторя по въпроса.

— Е, проблемът си е твой — сви рамене Каролинус. — Парадоксално е, но тук се крие и необичайната ти способност да намираш решения извън обичайните магически умения и знания. Да се опитам да поправя или променя навиците и представите ти в тази област означава да унищожа точно онези от способностите ти, които са твоето най-голямо предимство. Затова, Джим, ще трябва да се справяш сам, и то с много повече неща, отколкото един обикновен чирак.