Гордън Диксън: Драконът и джинът

— Хубаво е, че ще се захвана с нещо самостоятелно. Но ако ти самият ми възложиш задача, за която се нуждая от помощ, и се отбия при теб, ще ми отговориш ли на въпросите, за които те питам?

— Няма непременно да ти кажа всичко, за което ме питаш. Имам много повече познания, отколкото можеш да си представиш. С по-голямата част от тях ти изобщо не би могъл да си послужиш, дори и ако можеше да ги разбереш. Но аз винаги ще ти давам толкова информация, колкото смятам, че можеш да използваш.

— Ако аз разрешавам проблемите по начин, недостъпен за теб, ти не би могъл да знаеш, кое мога да използвам и, или да разбера.

— Така е, но е малко вероятно. Един от нас трябва да реши кое може да ти се съобщи и кое не. И тъй като информацията е моя и освен това съм един от тримата първокласни тукашни магьосници, докато ти си все още само третокласен магьосник, мой чирак и си отскоро в нашия свят, аз ще бъда този, който ще вземе окончателното решение.

— С други думи — въздъхна Джим, — нямам избор. Пък и не мога да те принудя да ми кажеш повече, отколкото си решил.

— Винаги бързаш да отгатнеш мисълта ми. Забелязах тази твоя черта още при първата ни среща.

— Но винаги ще ми помагаш, нали?

— Разбира се. Не забравяй, че възлагам големи надежди на теб. Иначе никога не бих те взел за чирак. Много се радвам на всеки твой успех и съм силно загрижен, когато си в затруднение. Накратко казано, можеш винаги да разчиташ на доброто ми отношение.

— Всъщност никога не съм се съмнявал в това — кимна Джим.

Това, от което се страхуваше, бе да не би Каролинус да си е направил погрешни изводи. Старият магьосник разсъждаваше в рамките на собствения си опит от четиринадесети век. Или поне така му се струваше през повечето време. След коледното тържество у графа Джим се бе усъмнил, че Каролинус го използва за лична изгода и тази мисъл го измъчваше постоянно. Сега с облекчение установи, че греши.

— Имам ти пълно доверие, Каролинус. Също и Анджи.

— И аз го оценявам, момчето ми. Не съм забравил как ми спасихте живота, когато онези две местни знахарки щяха да ме „излекуват“ до смърт с техните примитивни отвари и нескопосани илачи.

Джим добре си спомняше случая. Каролинус наистина бе изпаднал в безпомощно състояние. Благодарение на Джим Чандос, оръженосеца му и Джилс, Джим и Анджи бяха пристигнали навреме, за да спасят стария магьосник и да го откарат в Малънконтри, където той бързо оздравя под грижите им. Чувството за вина, заради факта, че се бе усъмнил в Каролинус, се засили.

— Вярвам ти, Каролинус. Можеш винаги да разчиташ на мен.

— Ти също можеш винаги да разчиташ на мен, момчето ми. Тъкмо сега, когато възстановихме и потвърдихме взаимното си доверие, има един много важен въпрос, по който исках да говоря сериозно с теб, понеже ти вече се движиш в една нова сфера на боравене с магията. Разбира се, ти знаеш, че поради необичайния си статут имаш неограничена авансова сметка с магическа енергия и че този факт доста разстройва част от другите магьосници и техните чираци. Те негодуват срещу специалните ти привилегии.

Джим кимна мрачно.

— Тревогите им не ме засягат особено — продължи Каролинус. — Те постепенно ще свикнат с мисълта, че особеното ти положение е твой главен помощник. Ти обаче също не забравяй, че на празненството у графа използваше авансовата сметка прекалено свободно. Затова и успя да се справиш така добре с толкова неща. И все пак това беше крайно разточително.

— Така ли мислиш?

— Убеден съм. Както вече казах, оплакванията на другите магьосници не ме засягат. Тревожи ме фактът, че допускаш недоглеждане, а това не трябва да прави никой самостоятелно действащ магьосник.

Джим бе крайно озадачен. Никога преди не бе долавял подобна сериозна нотка в гласа на Каролинус. Внезапно усети нова силна тревога. Двамата с Анджи сигурно бяха в опасност заради завистта на магьосническата гилдия спрямо начина, по който той боравеше с магията.

— Трябва да запомниш едно важно правило — продължи Каролинус със същия глас. — Без значение колко малко енергия е необходима за една магия и без значение колко големи са запасите ти, разумно е винаги и навсякъде да се стремиш да съхраняваш запасите си. С други думи, не използвай магия, ако има някакъв друг възможен начин, по който да направиш това, което искаш. Знам, че често си ме виждал да летя магически насам-натам и дори понякога съм те вземал с мен. Но аз съм много по-стар от теб, а съществуват и други причини и обстоятелства, които ще проумееш след време. Правилото остава в сила: не използвай магия, освен ако не ти се налага.