Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

— Разбрах — каза Джим.

— Добре — Смъргол се заклати към открития изход на пещерата. — Успех, момче! — каза той и се гмурна във въздуха.

Джим чу ударите на огромните му еластични криле, които го отнесоха надолу и заглъхнаха в далечината. След това се обърна към клетката; отново издърпа гоблена от нея и откри Анджи, сгушена в задната й част възможно по-далеч от него.

— Всичко е наред — каза й бързо той. — Това съм аз, Джим.

Търсеше откъде да отвори клетката. След малко видя врата с тежък катинар, но нямаше ключ. Направи опит, като я хвана с голямата си лапа и ноктите си, а с другата лапа сграбчи една от пръчките на решетката и задърпа. Катинарът издрънча и се разби, пръчката се счупи на парчета и вратата рязко се отвори. Анджи изпищя.

— Това съм аз, казвам ти, Анджи! — продума той разтревожено. — Хайде, излез.

Анджи не излезе. Тя вдигна едно от парчетата на счупената пръчка, хвана го като кинжал и насочи острия му край към него.

— Стой далеч от мен, дракон! — каза тя. — Ще те ослепя, ако се приближиш.

— Луда ли си, Анджи? — извика Джим. — Казвам ти, че съм аз. Приличам ли ти на дракон?

— Със сигурност ми приличаш — свирепо отвърна Анджи.

— Приличам? Но Гротуълд каза…

В този момент сякаш сводът се сгромоляса и го удари по главата.

… Отново изплува в съзнание и видя загриженото лице на Анджи, надвесено над него.

— Какво стана? — попита той разтреперан.

— Не знам — каза тя. — Просто припадна. Джим… наистина ли си ти, Джим?

— Да — глупаво отвърна той.

— … — каза Анджи.

Не можа да долови точно какво каза тя. Нещо особено ставаше в главата му. Съзнанието му се раздвояваше, както се раздвоява образът след силно сътресение. Сякаш разсъждаваше с два мозъка едновременно. Направи опит да мисли само с единия и успя да се концентрира до известна степен. Явно с усилие можеше да задържа мисълта си, без тя да се раздвоява.

— Чувствам се сякаш някой ме е ударил по главата със стик.

— Така ли? Но всъщност нищо не се е случило! — гласът на Анджи звучеше отчаяно. — Ти просто падна, като че ли загуби съзнание. Как си сега?

— Сякаш нещо се смеси в главата ми — отговори Джим. Доста добре бе превъзмогнал импулса, който раздвояваше съзнанието му, но все още имаше усещането, че дълбоко в мозъка му е прикачена някаква отделна чужда част. Направи усилие да не мисли за нея. Може би ако я пренебрегне, чувството щеше да изчезне? Концентрира се върху Анджи.

— Защо едва сега повярва, че съм аз, а не одеве? — попита той, приклекнал на драконските си хълбоци.

— Бях прекалено объркана, за да забележа, че викаше името ми — отвърна тя. — Но когато каза и своето име, а след това спомена Гротуълд, изведнъж осъзнах, че в крайна сметка може да си ти и че той се е сетил да те изпрати, за да ме спасиш.

— Да се е сетил! Ха! Аз му наредих да те върне, защото иначе…! Но той ми каза, че само ще бъда проектиран и вероятно никой няма да ме вижда. Освен теб.

— Това, което виждам, е един от драконите тук. Добре, съзнанието ти е проектирано. Но се е пренесло в тялото на дракон.

— Все още не разбирам. Чакай малко — каза Джим. — Преди си мислех, че говоря на драконски, но ако е така, как можеш да ме разбираш. Би трябвало все още да говориш английски.

— Не знам — каза Анджи. — Но разбирам и другите дракони. Може би всички те говорят английски.

— Не говорят… не говоря. Чуй това, което казвам. Всъщност чуй звуците, които ти издаваш.

— Но аз говоря обикновен разговорен… — Анджи млъкна с особено изражение на лицето. — Не, прав си, не говоря. Мисля, че издавам същите звуци, които издаваш и ти. Кажи „мисля“.

— Мисля.

— Да — задълбочено разсъди Анджи, — това са същите звуци, които издаваш и ти. Само гласът ти е с около четири октави по-нисък от моя. Сигурно и двамата говорим на някакъв тукашен език. И той е един и същ и за хора, и за дракони. Това е безумно!

— Безумно е наистина — каза Джим. — Не може да бъде. Как ще научим напълно непознат език ей така?

— Ох, не знам — отговори Анджи. — Би могло да стане в случай на субективно пренасяне, каквото представлява идването ни тук. Сигурно общите закони на това място са различни и съществува само един език, така че, когато говориш в този свят или каквото е, мислите ти автоматично излизат на единствения възможен език.

Джим се намръщи.

— Не ми е ясно — каза той.

— Май че и на мен. Както и да е, няма значение. Важното е, че можем да се разбираме помежду си. Как те нарече …другият дракон?