Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

Едва ли моментът бе подходящ за такова удоволствие при положение, че бе оставил зад себе си Анджи като пленница в пещерата. Но за Джим бе толкова трудно да потисне обзелото го приятно чувство, че накрая се отпусна и си позволи да му се отдаде.

Бе ранен следобед в един великолепен ден през късна пролет или в началото на есента. Небето беше яркосиньо. Тук-там се гушеха малки пухкави облачета, които изящно подчертаваха красотата на цялата природа. Дори на тази височина от неколкостотин метра (освен способността си да летят драконите явно имаха телескопичното зрение на големите хищни птици) просторните полета, покрити с прещип, боровите горички и дъбравите, които виждаше, лъхаха на млада свежест. С острия нюх на Горбаш Джим можеше да долови дори слабата смесица от уханията на зеленина, които се носеха над околността. Ароматът леко го опияняваше.

Почувства се могъщ, способен и дързък. Бе готов да се върне и ако е нужно, да се изправи срещу всички от обществото на драконите, за да освободи Анджи. С другата част на съзнанието си изпитваше необяснима сигурност, че никой не може да се сравнява с него по летене. Това внушение го озадачи, но после се сети как Смъргол и дори Брай бяха говорили, че прекарвал в горната земя повече време, отколкото е нормално за драконите. Може би поради факта, че бе напускал пещерите и летял по-често, Горбаш имаше по-добра форма от останалите?

Необясним въпрос, но му напомни за всички други загадки, които бе породило необикновеното му преживяване. Този свят бе изпълнен с повече нереални неща, отколкото можеше да приеме здравият разум. Дракони, а камо ли дракони, които говорят, бе нещо невероятно. По някакъв начин тук действаха физични и биологични закони, които правеха това възможно. Един човек с докторат по история, посещавал толкова научни курсове, би трябвало да е в състояние да си обясни тези закони. И да ги приложи в своя полза. И в полза на Анджи.

Мислеше си, че езикът е най-големият проблем в този свят. Само че не беше така. Колкото повече разсъждаваше, толкова по-уверен ставаше, че в тялото на Горбаш той не говореше на съвременен английски или на какъвто и да е английски. Явно използваше драконски език без никакво затруднение, въпреки че наличието на мозъчни центрове в главата му, които да превеждат на съвременен английски — на разговорен съвременен английски, бе нещо, меко казано, озадачаващо. Като специалист по история на средните векове Джим умееше да говори и да чете на средно– и староанглийски, а докторатът му бе свидетелство, че може да разбира съвременен френски и немски. Освен това той имаше повърхностни познания по съвременен испански, знаеше малко съвременен италиански и се справяше много добре с всички романски езици в средновековната им форма. Също така можеше с лекота да чете класически и църковен латински и да ползва класически гръцки с помощта на речник.

Общо взето доста добра квалификация за човек, попаднал в който и да е период на Европейското средновековие. Само че май нямаше полза от нея. Изглеждаше, че основните области, към които проявяваше интерес, не биха му послужили тук. Все пак за всеки действащ свят трябваше да има логическа система. И ако си отваря очите и прави връзка между нещата…

Носеше се във въздуха неотклонно напред и трескаво разсъждаваше. Но накрая, без да е стигнал до никъде, мисълта му започна да се върти в кръг. Просто нямаше още достатъчно факти, за да направи някакви заключения. Отказа се и отново се огледа надолу.

Очевидно гората не беше толкова близо колкото му се бе сторило отначало.

Въпреки че се движеше много бързо — Джим прецени скоростта си между петдесет и седемдесет мили в час — зеленият пояс от дървета си оставаше все така отдалечен. Ог друга страна, изглеждаше, че изобщо не се уморява. Имаше чуството, че може да лети така безкрайно дълго.

Неприятното обаче бе, че усети първите признаци на глад. Почуди се какво яде, след като е дракон. Не — потрепери от мисълта, — не, категорично не човешки същества. Ако това бе обичайната драконска храна, щеше да му се наложи да гладува. Вероятно магьосникът можеше не само да го върне заедно с Анджи в къщи, но и да му помогне за храната.

Най-после бе започнал да се приближава към гората. Можеше да различи отделните дървета. Бяха борови, смърчови и балсамови, наредени близо едно до друго. За първи път го обзе съмнение. Ако трябваше да търси, вървейки пеша в тази гора… Но след това се успокои. Не можеше да знае къде точно е Звънящата вода, защото иначе Смъргол нямаше да му напомни, че се намира на северозапад. От друга страна, ако бе трудно да се открие това място, старият дракон, който имаше ниско мнение за умствените възможности на Горбаш, щеше да му даде по-конкретни указания и да провери два пъти, за да се увери, че племенникът му го е разбрал правилно.