Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

— Но, искам да кажа, драконите и хората тук, тоест джорджите, един и същи език ли говорят? Имам предвид, че изглежда приказвам на твоя език, а не на моя…

— Защо не — Каза Каролинус, като затвори очи. — В царството на Силите съществува само един възможен език — по дефиниция. И ако не се върнеш към темата до пет секунди, превръщаш се в бръмбар по общо правило.

— О-о. Добре. Е — обясни Джим, — работата е, че не съм особено заинтересован да изляза от това драконско тяло, за да се върна там, откъдето дойдох. Моята — ъ-ъ — Анджи, момичето, за което ще се оженя…

— Да, да, на тринайсти октомври — каза Каролинус. — Карай по-бързо.

— На тринайсти октомври? Искаш да кажеш този октомври, само след три седмици?

— Чу ме.

— Но, имам предвид… толкова скоро? Не се надявахме…

Каролинус отвори очи. Не спомена за бръмбари, но Джим разбра веднага.

— Анджи… — започна той бързо.

— Която е къде? — прекъсна го Каролинус. — Ти си тук. Къде е тази Анджи?

— В драконската пещера.

— Тя също е дракон тогава?

— Не, тя е човек.

— Разбирам пречката.

— Е… да… Не — каза Джим, — мисля, че не разбираш. Пречката е, че мога да изпратя обратно нея, но не и себе си… А тя няма да тръгне без мен. Виж, май че е по-добре да ти разкажа цялата история отначало.

— Блестяща идея — рече Каролинус, като потрепери и отново затвори очи.

— Разбираш ли — започна Джим, — аз съм асистент в едно място, което се нарича Ривъроукски колеж. Всъщност трябваше да бъда лектор във факултета по английски…

Той бързо описа цялата ситуация.

— Разбирам — отговори Каролинус и напълно отвори очи. — Сигурен ли си във всичко това? Не предпочиташ ли да замениш историята си с нещо по-просто и по-приемливо — например, че си принц, омагьосан в дракон от съперник, добрал се до някой от онези шарлатани във Вътрешното кралство? Не? — Той въздъхна тежко и отново потрепери. — Какво искаш от мен?

— Помислихме си, че може би си в състояние да ни изпратиш — Анджи и мен, в света, към който принадлежим.

— Възможно е. Трудно, разбира се. Но предполагам, че мога да се справя, ако имам време и е налице подходящо равновесие между Случайността и Историята. Добре. Това ще струва двеста и трийсет килограма злато или два килограма рубини, платени в аванс.

— Какво?

— Защо не? — хладно отвърна Каролинус. — Това е честно възнаграждение.

— Но… — Джим почти заекваше. — Нямам никакво злато… нито рубини.

— Хайде да не губим време! — отсече Каролинус. — Разбира се, че имаш. — Какъв дракон ще си без съкровище?

— Нямам — възрази Джим. — Може би този Горбаш е имал някъде съкровище. Но ако е така, не знам къде е.

— Глупости. Все пак съм склонен да бъда умерен. Двеста и десет килограма злато.

— Казвам ти, че нямам съкровище.

— Добре. Сто деветдесет и пет. Но те предупреждавам, това е най-ниската ми цена. Не мога да работя за по-малко и в същото време да поддържам къща и обзавеждане.

— Нямам съкровище.

— Сто и осемдесет тогава и дано магьосническото проклятие… Чакай малко. Искаш да кажеш, че наистина не знаеш къде е съкровището на Горбаш?

— Това се опитвах да кажа.

— Още един клиент, който чака милосърдие! — избухна Каролинус, като яростно размахваше кльощавия си юмрук във въздуха. — Какво става с Ревизионния отдел? Отговорете ми?

— Съжалявам — долетя невидимият басов глас.

— Е — каза Каролинус, като се успокои, — гледайте да не се повтори, поне през следващите десет дни. — Обърна се отново към Джим. — Нима нямаш нищо, с което да ми платиш?

— Ами — каза Джим предпазливо — що се отнася до болката ти в стомаха… Чудя се дали преминава, след като ядеш нещо.

— Да — отговори Каролинус — всъщност преминава временно.

— Просто си помислих, че може да имаш, както го наричат там, откъдето идвам, стомашна язва. Хората, които живеят и работят под силно нервно напрежение, често страдат от язва.

— Хората? — Каролинус го погледна подозрително — или драконите?

— Там, откъдето идвам, няма дракони.

— Добре, добре — раздразнено го прекъсна Каролинус — не е необходимо да пресилваш истината по този начин. Вярвам ти за този стомашен дявол. Просто проверявам дали разбираш за какво говориш. Нервно напрежение — точно така! Тези язви как ги прогонвате?

— Мляко — отговори Джим. — По чаша краве мляко шест до осем пъти на ден, докато симптомите изчезнат.

— Ха!

Каролинус се обърна, втурна се към един рафт и свали висока черна бутилка. Отпуши я и изсипа съдържанието, което приличаше на червено вино, в прашна стъклена чаша, поставена на една от близките маси. Вдигна чашата към светлината.