Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

— Но… — Джим беше засипан от думи, — ако случаят е такъв, какво можем да направим?

— Какво? Ще теглим нагоре, когато Тъмните сили бутат надолу, ще бутаме надолу, когато Тъмните сили теглят нагоре. Ще предизвикаме временно равновесие, а след това ще ги ударим с главата напред — с нашите сили срещу техните. Тогава, ако спечелим последната битка, можем да оправим твоето положение и да установим постоянно равновесие. Но тепърва ще има трудности.

— Виж сега, все пак… — започна Джим. Искаше да възрази, че изкарва ситуацията много по-заплетена, отколкото е необходимо. Но не му се отдаде възможност да завърши изречението си. Точно в тоя миг силен удар отвън разлюля къщата из основи и прогърмя драконски глас.

— Горбаш!

— Знаех си — каза Каролинус. — Започва се вече.

Той се запъти към вратата, отвори я рязко и прекрачи навън. Джим го последва. На пътеката, на около три-четири метра от вратата стоеше Смъргол.

— Привет, магьоснико — забоботи старият дракон, като леко наведе глава. Може и да не ме помниш. Името ми е Смъргол. Нали се сещаш за оная работа със страшилището Гормли Кийп? Виждам, че праплеменникът ми е дошъл при теб, добре.

— А-а, Смъргол. Спомням си — каза Каролинус. — Добра работа свърши тогава.

— Имаше навика да навежда главата си след замах — обясни Смъргол. — Забелязах това някъде на четвъртия час от битката. Оставаше открит само за секунда. Следващия път, когато го направи, пробих защитата му и разсякох мускулите на дясната му ръка. После въпросът бе просто да го довърша.

— Помня. Преди осемдесет и три години. Значи това е праплеменникът ти?

— Знам — каза Смъргол, — малко е твърдоглав, но е от моята плът и кръв, както ти е известно. Разбираш ли се с него, магьоснико?

— Доста добре — рече безизразно Каролинус. — Всъщност позволявам си да ти обещая, че праплеменникът ти никога вече няма да е същият.

— Надявам се да е така — засия Смъргол. — Всяка промяна е за добро. Но имам лоши новини, магьоснико.

— Не ми казвай!

— Да не ти… — Смъргол онемя.

— Шегувам се. Продължавай, продължавай — каза Каролинус. — Сега пък какво се е случило?

— Ами просто това, че този млад нищожен червей Брай офейка с нашия джордж.

— Какво? — изкрещя Джим. Цветята и тревата полегнаха като от ураган. Каролинус се олюля, а Смъргол потрепери.

— Моето момче — произнесе той укорително, — колко пъти трябва да ти повтарям да не викаш? Казах, че Брай отнесе джорджа.

— Къде? — изстена Джим.

— Горбаш! — строго го смъмра Смъргол. — Ако не можеш да говориш за това учтиво, после няма да те включа в дискусията. Не знам защо се вълнуваш толкова всеки път, когато споменем този джордж.

— Слушай… — каза Джим. — Време е да разбереш нещо за мен. Този джордж, както я наричаш, е жената, която аз…

Изведнъж гласните му струни сякаш се парализираха. Не бе в състояние да каже нито дума повече.

— …за да сме сигурни — намеси се бързо Каролинус, вклинвайки се в тишината, настъпила след бързото и неочаквано замлъкване на Джим, — че този въпрос засяга всички ни. Както обясних на Горбаш, положението е вече достатъчно неприятно и без да го влошаваме. Нали, Горбаш?

Хвърли остър поглед към Джим.

— Трябва да внимаваме, за да не стане още по-лошо, нали? Не искаме да скъсаме и без това изтънялата нишка на събитията. В противен случай може да не съм в състояние да окажа каквато и да е помощ.

Джим установи изведнъж, че гласните му струни отново са свободни и могат да функционират.

— А? А… да — каза той малко пресипнало.

— За да сме сигурни — повтори с равен глас Каролинус. — Горбаш зададе правилен въпрос. Къде е отнесъл Брай този така наречен джордж?

— Никой не знае — отговори Смъргол. — Помислих си, че може би ти ще откриеш, магьоснико.

— Разбира се. Седем килограма злато, моля.

— Седем килограма? — старият дрякон видимо се олюля. — Но, магьоснико, мислех, че искаш да ни помогнеш. Мислех, че ти… Нямам седем килограма злато. Много отдавна изядох и изпих съкровището си.

Разтреперан се обърна към Джим.

— Хайде, Горбаш, няма смисъл. Ще трябва да оставим надеждата, че ще намерим джорджа…

— Не! — изкрещя Джим. — Слушай, Каролинус. Ще ти платя. Ще взема от някъде седем килограма…

— Момче, болен ли си или какво — Смъргол беше поразен. — Това е само първоначалната му цена. Не бъди толкова припрян.

Той се обърна към магьосника.

— Може би съм в състояние да изцедя един-два килограма, магьоснико — каза той.