Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

Пазариха се като продавачки на риба в продължение на няколко минути, докато Джим седеше и трепереше от нетърпение. Накрая свършиха с цена от два килограма злато, половин килограм сребро и един голям напукан изумруд.

— Дадено — каза Каролинус.

Той измъкна малко шишенце от дрехите си и тръгна към басейна. Приближи се до долната част на фонтана и го напълни до половината. После отново се върна и започна да търси из меката трева около една от цветните лехи, докато намери оголено пясъчно петно между нежните зелени стръкчета. Наведе се и двата дракона изкривиха вратове от двете му страни, за да гледат.

— Тихо, сега — предупреди Каролинус — ще направя опит с бръмбар-вестител, а те много лесно могат да бъдат разтревожени. Не дишайте.

Джим спря дъха си. Каролинус наклони щищенцето в ръката си и една капка падна върху пясъка, като издаде единствен кристален звън — тинк! Джим видя как светлият пясък потъмнява, докато влагата попива в него.

В първия момент нищо не се случи. След това мокрият пясък се пропука, разтвори се и тънка струя сух светъл пясък бликна отдолу във въздуха. Част от него се натрупа около една вдлъбнатина, която потъна и се превърна в уголемяваща се дупка; приличаше на вход на мравуняк. От време на време се показваха мърдащите черни крачета на насекомо, които бързо ровеха. След секунда ровенето прекъсна и настъпи моментна тишина, после един странен черен бръмбар се промуши наполовина през дупката, спря и ги погледна. Предните му крака се размахаха във въздуха и тънък писклив глас долетя до ухото на Джим като звук от спукана грамофонна плоча, повтарящ едно и също по лоша телефонна връзка.

— Отиде в Прокълната кула. Отиде в Прокълнатата кула. Отиде в Прокълнатата кула.

Бръмбарът спря внезапно, мушна се навътре и започна, изхвърляйки пясък, да запълва дупката.

— Не бързай толкова! — отсече Каролинус. Позволил ли съм ти да си тръгнеш? Има и други неща освен да си бръмбар-вестител, например има и слепоци. Върни се веднага, сър!

Пясъкът бликна във въздуха още веднъж. Бръмбарът се появи пак и предните му крака се размахаха разтревожено.

— Добре, добре, говори — каза Каролинус. — Ами нашият млад приятел тук?

— Придружители — изкърца бръмбарът-вестител. — Придружители! Придружители!

Отново изчезна от погледите им. Пясъкът пак започна да се изравнява и след няколко секунди земята изглеждаше така, сякаш никога не е била докосвана.

— Хмм — промърмори замислено Каролинус. — Значи, Прокълнатата кула — там е отнесъл тоя Брай девицата.

Смъргол шумно прочисти гърлото си.

— Това е разрушената кула, на запад в тресавището, нали магьоснико? — попита той. — Я-а, ами според слуховете това е мястото, от което е дошла майката на моето страшилище Гормли Кийп. Същото място, където се е стоварило проклятието върху блатните дракони преди петстотин години.

Каролинус кимна. Очите му се скриха зад гъстите му побелели вежди.

— Това е място на древна магия — отвърна той. — Черна магия. Тези места са като стари рани по земята, зараснали временно, но винаги се отварят, за да причинят ново нещастие, когато се наруши равновесието между Случайността и Историята.

Продължи замислено да говори повече на себе си отколкото на Джим и по-стария дракон.

— Точно това, от което се страхувах — каза той. Тъмните сили не се забавиха да реагират. Сега вашият Брай им принадлежи, дори и да не са го владеели преди. Те са го накарали да хване девицата, за да я направи заложник, който да послужи като оръжие срещу Горбаш. Добре, че заех твърда позиция спрямо бръмбара-вестител и получих пълното съобщение.

— Пълното съобщение? — озадачено повтори Джим.

— Точно така — пълното съобщение — Каролинус се обърна наставнически към него. — Сега, когато знаеш, че дамата ти е отведена там, без съмнение си напълно готов да я спасиш, нали?

— Разбира се — каза Джим.

— Разбира се, не — отсече Каролинус. — Не чу ли втората част от съобщението на бръмбара? Придружители! Трябва да имаш Придружители, преди да се осмелиш да приближиш кулата. В противен случай и двамата с Анджела сте обречени.

— Но коя е Анджела? — попита Смъргол озадачен.

— Лейди Анджела, драконе — отвърна Каролинус, — е женският джордж, който Брай отнесе в кулата.

— А-ха — каза Смъргол леко натъжен. — Значи не е принцеса в края на краищата. Е, не може да имаш всичко. Но защо Горбаш иска да я спасява? Нека другите джорджи да я спасяват, ако трябва.