Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

— Аз я обичам — свирепо каза Джим.

— Обичаш я? Момчето ми — намръши се Смъргол ужасен, — примирих се с доста от твоите другари в миналото — тоя вълк и така нататък. Но да се влюбиш в джордж! Има граница, която всеки благоприличен дракон…

— Хайде, хайде, Смъргол — намеси се Каролинус. — В този случай е забъркана голяма каша.

— Каша…? Не разбирам, магьоснико.

— Това е заплетена ситуация, произлязла от много фактори, неясни или ясни. Както при всяко стечение на обстоятелствата, независимо от времето за протичането им, очевидното не винаги е истина. Накратко праплеменникът ти Горбаш в друг аспект е също така и джентълмен. Нарича се сър Джеймс от Ривъроук и е задължен да спаси своята дама от Тъмните сили, които сега властват над Брай, Прокълнатата кула и… Силите знаят какво още. Накратко, той, когото познаваш като Горбаш, сега трябва да се впусне в търсене, за да възвърне баланса между Случайността и Историята. И ти не бива да критикуваш или да възразяваш.

— Или да разбирам също, предполагам — каза скромно Смъргол.

— Може и така да се каже — сопна се Каролинус. — Всъщност аз го казвам — гласът му омекна малко. — Всички ние сме въвлечени в нова битка за свобода срещу господството на Тъмните сили, Смъргол. И ще бъде битка, в сравнение с която сражението ти със страшилището Гормли Кийп ще изглежда нищожно. Можеш да стоиш настрана, ако искаш, но не си в състояние да направиш нищо, за да промениш това, което ще последва.

— Да стоя настрана? Аз? — нацупи се Смъргол. — За какъв дракон ме мислиш? Аз съм с Горбаш, а също и с теб, ако си на негова страна. Само ми кажи какво да правя.

— На негова страна съм — безпристрастно каза Каролинус. — Чудесно, Смъргол. В такъв случай най-добре се върни при другите дракони, накарай ги да проумеят опасността и им обясни какви са позициите на Брай, твоите и на Горбаш в цялата тая работа. А колкото до теб — обърна се той към Джим.

— Аз тръгвам към тая кула независимо дали ти харесва или не.

— Направи го и никога повече няма да видиш своята лейди — гласът на Каролинус изгърмя като залп. Очите му отново засвяткаха. — Направи го и ще сваля ръце от теб. А ако сваля ръцете си, нямаш надежда. И тъй ще слушаш ли?

Джим потисна първоначалния порив да стане и да се махне оттук. Може би Каролинус щеше да му каже нещо важно. При всяко положение с Анджи щяха да се нуждаят от помощта на магьосника, за да се приберат, дори и след като я спаси. Едва ли беше разумно да противоречи на Каролинус точно сега.

— Ще слушам — отговори той.

— Много добре тогава. Тъмните сили са отнесли твоята дама в кулата си, единствено защото се надяват да те подмамят в своята територия, преди да си събрал достатъчно сили, за да им се противопоставиш. Иска им се веднага да се притечеш на помощ на лейди Анджела, защото ако го направиш, лесно ще те победят. Но ако изчакаш, докато събереш придружителите, за които бръмбарът каза, може те да са тези, които ще бъдат победени. Следователно си пълен глупак, ако тръгнеш сега.

— Но какво ще направят на Анджела… искам да кажа, Анджи… — попита Джим — когато видят, че не съм я последвал. Ще решат, че тя не е добро средство, с което да ме спрат, и ще й сторят нещо ужасно…

— Не могат — прекъсна го Каролинус. — С отвличането на дамата, те са се претоварили и са станали по-уязвими. Ако не се отнасят с нея добре, всички, които са против тях — хора, дракони и зверове — ще се обединят и ще им се опълчат. Тук съществуват правила и колкото е сигурно, че ти ще загубиш в случай че й се притечеш на помощ веднага, толкова е сигурно и тяхното поражение, ако навредят на своя заложник!

Джим започна да се отказва от твърдото си намерение да тръгне веднага след Анджи. Спомни си, че одеве бе решил да открие системата, по която действа този свят. Ако Каролинус бе прав, а той се оказа много убедителен оратор…

— И си сигурен, че нищо няма да й се случи, ако не отида в кулата веднага? — попита Джим.

— Със сигурност ще й се случи, ако наистина отидеш веднага.

Джим се предаде с дълбока въздишка.

— Добре — каза той, — какво да правя тогава? Къде да отида?

— Натам! — отговори Каролинус — В посока, точно противоположна на тази, която води към драконската пещера, откъдето дойде.

— Но, магьоснико — намеси се Смъргол объркан, — точно натам са тресавището и Прокълнатата кула, а ти току-що каза, че той не бива да ходи до кулата.

— Дракон! — извика Каролинус, като се обърна към Смъргол. — Трябва ли сега и с теб да споря? Казах „натам“, не съм казал „към кулата“. Дано Силите ми дадат търпение! Нужно ли е да обяснявам лабиринтите на Висшата Магия на всеки тъпоумник и дебелоглавец, който лети, или не? Питам ви?